Как се чувстваш като треньор на 11-ия сезон на „Гласът“?

Много харесвам този формат. Участвах в него години поред, след това имаше лека пауза. Човек трябва да сменя, а и хората да си почиват от определени телевизионни образи. Изненадващо ми се обадиха отново и приех с радост, защото не съм спирал да се вълнувам от това, което се случва в шоуто. През годините имам песни с различни участници от „Гласът“ – Тино, Ника и Лидия Ганева.

Защо ти е важно да помагаш на млади таланти?

Смятам, че не трябва да се губи връзката между поколенията и уважението между различните възрасти. Ние продължаваме заради изпълнителите преди нас и е хубаво да предадем опита си на по-младите от нас. Това беше причината преди години да направим с Маги (Сотирова) Monte music. Сега в „Гласът на България“ помагам, доколкото мога, със съвети, с насоки. И винаги ми е много е интересно. В този сезон има много добри таланти.

Има ли някой, който те провокира и изненада?

Да. Във всеки сезон, в който съм бил треньор, е имало много добри участници, и в моя отбор, и въобще като цяло. И в този сезон също има колоритни млади хора. Изумява ме колко подготвени се оказват изпълнители на 15-16-17 години. Излизат на сцената и все едно цял живот са били там. Това е друго поколение. Джен Зи поколението. От малки са информирани и много по-бързо се развиват. Много по-убедително стоят на сцена.

Важното за един изпълнител, не спирам да го казвам и в „Гласът“, важно е да има искра. Ако я няма, не можеш да запалиш нито себе си, нито хората. Например сега след турнето ще пусна една песен. Казва се „Един път на един милион“ по текст на Руши. Преди години написах за него „Хотел с две звезди“ и сега му пуснах музиката и го помолих той да ми напише текст. След два дни го изпрати. И сега се вълнувам, защото  снимахме видео.

Значи не си почивал много дълго време?

Е, два месеца удържах да не я пуснем...

Докато беше на турне?

Да.

Как си почиваш, като работиш 24 часа?

Например след концерта на стадион „Васил Левски“ написах 28 песни за музиката на спектакъла „Пипи Дъл-
гото чорапче“ в Младежкия театър и ме номинираха за „Аскеер“. Не спях, но много се заредих. Много искам да работя в тази посока – за театър, за кино. Работи ми се с нови форми.

Влади, попитах как си почиваш?

Ходя на бокс, почти 20 години, ама това не е почивка. Там се разцепвам. И това ме държи в кондиция, защото концертите ми не са от най-леките. Е, добре! Бяхме на море за една седмица със семейството ми. И по това време само веднъж се наложи да прекъсна, защото се появи концерт. Миналата година от 8 дни четири бяха с концерти.

Моите хора са свикнали с това. Какво да правя! Професията ни е такава, че не можеш да имаш никакви много сериозни планове за почивка.  

Иначе си почивам в квартала, където живея. Студиото ми също е тук и като ми писне, излизам за малко, виждам се с някого, изпивам едно кафе, карам по-малко кола. И това е супер.