Във филма имаше един момент, в който сте се събрали да обсъждате концерта и Данчо Жечев каза нещо много хубаво – как най-приятното е, че когато е най-тъмно и светне, не знаеш какво ще видиш.

Да, жестоко го каза. Барът му, в който се виждаме сега, ми е любимо място. Живея  близо и всяка събота идвам в 10:00 ч., защото Данчо си седи зад бара и той прави кафетата. И се събира един много хубав социум от свежи будни хора на различни възрасти. Въобще, готино се чувствам, откакто се преместих в центъра. Тук живея от една година. Този този квартал е много жив.

Кога за теб беше най-тъмно напоследък и как ти просветна?

Концертът на стадион „Васил Левски“ беше личен момент за мен. Освен че беше много голям проект, и във филма споделям – баща ми се разболя сериозно и не беше ясно дали въобще ще живее. Двамата сме много близки и музиката винаги ни е свързвала. Колкото и налудничаво да звучеше идеята за стадиона, тя вля сила и на двама ни, и на семейството. Направих концерта заради него. Майка ми си отиде от рак, разбрахме за него късно и не успя да доживее концерта ми и на Арена София. Баща ми беше слаб физически в последните две години, но не спря да бъде силен психически и да се бори, макар че имаше моменти, в които тромбоцитите му бяха 20 и беше на ръба. Със сестра ми бяхме плътно до него по болници, имахме много поводи за разговори.

Много дни ме нямаше вкъщи. Мария (жената на Графа) прояви супер търпение и разбиране към ситуацията. И съм много благодарен и на нея, и на децата – за разбирането, защото дълго ме нямаше вкъщи. Това всъщност са хубавите отношения. Това е да имаш семейство. Минахме през труден период. Щастлив съм, че сега баща ми е добре. Дано да е така дълго време! Дори на концерта благодарих на прекрасните лекари в България.