Евита, котките, триумфите

Кариерата на Лойд Уебър и Тим Райс през 70-те се движи по високоскоростна магистрала и завихря около тях истории, скандали, клюки. С поставянето на „Исус Христос Суперзвезда“ на Бродуей двамата сякаш изграждат невидим мост между лондонския Уест Енд и Бродуей и вече всичките им мюзикъли се поставят и отвъд Океана. Никога преди това британски мюзикъли не са имали такъв шумен успех на американска земя. Андрю пътува много, непрекъснато. Периодите, в които е далеч от дома, стават все по-дъл-
ги и по-дълги. А неговата Сара, която отдавна вече не е ученичката, готова на всичко за него, все по-ясно осъзнава, че любовта им се превръща в илюзия за любов, семейството – в илюзия за семейство.

В средата на 70-те Лойд Уебър решава да напише мюзикъл за Ева Перон-Евита, съпругата на бившия президент на Аржентина Хуан Перон и жена с трагична съдба, която вълнува въображението на композитора – смелостта ѝ да търси мястото си в политиката, борбата ѝ за правата на жените, нелепата ѝ дързост да носи диаманти, кожи и дизайнерски рокли на фона на мизерията, в която тъне Аржентина през 40-те години, ранната ѝ смърт на едва 33 години… Андрю си спомня едно от последните представления на великата Джуди Гарланд, която се появява на сцената с час закъснение и започва да пее своя безсмъртен хит Over the Rainbow с трагично глух, хриптящ и най-вече фалшив глас, а нервната публика безпощадно я освирква. Композиторът решава, че трябва най-напред да създаде една песен, която да се превърне в нещо като „химн“ на Евита, да носи есенцията на нейната драма – точно както Over the Rainbow е песента, белязала целия живот на Джуди Гарланд. Андрю пише „Don’t Cry for Me, Argentina“, която ще се превърне в поредния му хит и върху която той развива целия мюзикъл „Евита“. Години по-късно, през 1996 г., режисьорът Алън Паркър екранизира мюзикъла, като едноименният филм с участието на Мадона и Антонио Бандерас получава 5 номинации за „Оскар“ и грабва статуетката за най-добра песен.

Премиерата на мюзикъла е през 1979 г., успехът отново е изключителен, актрисата в ролята на Евита, Илейн Пейдж, се превръща в звезда, а в главата на Андрю се заражда нова идея.

Като дете майка му чете за лека нощ котешките стихове от книгата „Котките: Практически наръчник от Стария Опосум“ на Т.С. Елиът. Композиторът вижда колко много театър и музика има в тази книга, и започва да търси своята сродна душа продуцент, за да може да реализира идеята си. Намира го след известно време в лицето на Камерън Макинтош, „най-самоувереният човек, когото познавам“. На кастинга за бъдещия – пореден – хитов мюзикъл Андрю Лойд Уебър за първи път среща Сара Брайтман. И тя не му прави никакво особено впечатление.