Истинският фантом и неговата истинска кристин

В самото начало на 80-те връзката на Лойд Уебър с жена му Сара е вече, меко казано, в криза. Най-напред тя разбира за една от неговите забежки с красива танцьорка и това счупва доверието помежду им, както се оказва, завинаги. Той обаче няма никакво намерение да се развежда и убеждава Сара да му даде втори шанс. По злощастна ирония на съдбата малко след сключването на временното примирие той се запознава със Сара Брайтман.

Странното е, че първоначално Андрю изобщо не забелязва гласа на Брайтман. Вижда, че е много млада, много красива, и му харесва как се движи на сцената. Дават ѝ ролята на котката Джемайма, а съвсем скоро композиторът ѝ дава ролята на своя любовница. По това време обаче Брайтман също е омъжена – за музикалния продуцент Андрю Греъм-Стюарт, син на много известен мозъчен хирург. Лойд Уебър се влюбва лудо в своята Сара номер 2, а тя – в своя Андрю номер 2. Композиторът обяснява влюбването си просто и честно: „Сара носеше миниполи, които предизвикваха подсвирквания от прозорците на къщи, за които бях убеден, че са необитаеми. Харесваха ми погледите, които получавах, когато бях с нея.  И, разбира се, обичах секса“.

Сара Брайтман е с 12 години по-млада от композитора – има огромни сини очи, тяло на модел и пружиниращи момичешки къдрици. Срещат се тайно в продължение на 2 години, през които той открива, че гласът ѝ е истинско богатство, дар от небесата. Не може да повярва, че не го е забелязал още в самото начало. Скоро слухът за така наречената им „тайна“ връзка се разнася навсякъде, а Андрю Лойд Уебър, за когото и без това се носи мълвата, че е алчен и безскрупулен (трудно му прощават факта, че освен талантлив композитор, е и богат такъв), ѝ предлага брак още докато и двамата са обвързани. Разводите им отнемат около три години – точно когато феноменалният успех на мюзикъла „Котките“ затвърждава имиджа на Андрю като суперзвезда. Сключват брак през 1984 г. и остават заедно по-малко от шест години. Лойд Уебър е убеден, че той е по-влюбеният, и още по-убеден, че всички около тях се чудят какво прави красавица като Сара Брайтман, която може да има абсолютно всеки мъж, с мъж като него. Да, може би е много богат и много известен, но също така е достатъчно умен и никога не се е заблуждавал относно външността си.

Успехът, който ги разделя

Един слънчев следобед през 1985 г. Андрю Лойд Уебър се разхожда из Ню Йорк, когато открива в една антикварна книжарница на Пето авеню романа на Гастон Льору „Фантомът от операта“ в оригиналния английски превод. Композиторът го прочита още същия ден в хотела си и още тогава решава, че един ден ще създаде мюзикъл по него. Макар на пръв поглед да е обикновен криминален роман, книгата кой знае защо пренася Андрю в онзи далечен ден, в който едно 13-годишно момче пристъпи прага на Бевърли Минстър и дочу от подземията на катедралата гласа на собствената си съдба. „Това ще бъде историята на една несподелена страст“ – казва си той. И още тогава е абсолютно убеден, че в ролята на Кристин Дайе ще изгрее неговата Сара Брайтман.