И двамата са още в почти тийнейджърска възраст (Андрю е на 18, а Тим на 20), когато създават първия си съвместен мюзикъл – The Likes of Us. До спектакъл така и не се стига, или поне не тогава, а чак след цели 40 години, когато и двамата са вече легенди. Затова пък  Андрю и Тим получават нова поръчка – да напишат мюзикъл по историята на библейския персонаж Йосиф. Лойд Уебър пише музиката, Райс – либретото. Резултатът – „Йосиф и фантастичната му пъстра дреха“, е нещо напълно различно от всичко, правено до този момент – леко ироничен, забавен, постмодерен микс от библейски сюжет, изпъстрен с актуални препратки и рок музика в стил Елвис Пресли плюс кънтри парчета. Тогава все още обаче творбата е прекалено кратка, за да бъде поставена на сцена като истински мюзикъл и затова е предоставена на Уестминстърското училище, където да се играе като училищна пиеса. Успехът ѝ там е огромен. Само след няколко години двамата автори ще добавят много нови песни към оригиналния кратък мюзикъл, за да постигнат необходимия обем за двучасово представление. Получават зелена светлина за това обаче едва след първия им голям успех – „Исус Христос суперзвезда“.

Библия, секс и рокендрол

Мюзикъл за Сина Божи? В едни други времена и Андрю, и Тим сигурно щяха да горят на кладата дори само заради идеята за подобно „богохулство“. Началото на 70-те години обаче е анархистичен период – хипи движението все още не е угаснало, споменът за студентските протести в Париж и Рим е още жив, сексуалната революция е в разгара си. Защо пък да не отидем твърде далеч и да не си поиграем малко и с мита за нашия Спасител – така си мислят двамата приятели и решават да разкажат за последните дни на Христос през погледа на предателя Юда Искариотски. Като за начало пишат само една песен – Superstar. По-късно Лойд Уебър ще я нарече „най-популярната мелодия от три акорда, която някога съм писал“.

Първоначално песните са записани и издадени като студиен албум, в който ролята на Исус се изпълнява от Иън Гилън, солистът на прочутата рок група „Дийп Пърпъл“. След това е поставен и самият мюзикъл. Успехът е скандален. Половин Великобритания е възмутена, другата половина изкупува билетите за спектакъла. Андрю и Тим се превръщат в суперзвезди. Нещо повече от това – успехът на техния мюзикъл показва, че жанрът е жив, че публиката го желае и че от него може да се печели. Най-важното, разбира се, е последното.

В годината на своя взривен успех с „Исус Христос Суперзвезда“ – 1971 г. – Андрю Лойд Уебър сключва брак. Двамата със Сара Хъджил се срещат за първи път, когато той е на 21 г., а тя само на 16, още ученичка. Връзката им започва бързо и лесно – като щракване с пръсти. Почти веднага и заживяват заедно в апартамента на Андрю. Едва дочакват тя да навърши пълнолетие и да завърши училище, за да се оженят. Сватбата им е скоро след премиерата на „Исус Христос…“. Сара е лудо влюбена и повече от щастлива, че мъжът ѝ е толкова талантлив, толкова успешен. Двамата имат всичко – младостта си, любовта, бъдещето пред тях. Сякаш целият свят е в краката им.
Първите две години от брака им са толкова щастливи, че самата Сара час по час отваря гардероба, където е окачена окъпаната ѝ в шампанско сватбена рокля, и не може да повярва, че всичко това е истина. Раждат се двете им деца – Имоджин и Ник. Сара поема изцяло грижите за тях и за дома. Андрю е напълно свободен да работи. Това е началото на края на не една романтична любовна история, нали?