Прованса е кодовото наименование на село Горна Гращица, Кюстендилско, където своя летен живот заживяват Деси и Стоян Георгиеви. Следващите редове не са просто кулинарна премиера на третата им книга с вкусни рецепти „Лято в прованса“, а разказ и своеобразно кулинарно риалити за тяхното малко бягство там, където събуждането с песента на птиците и жуженето на пчелите не е мираж.

В търсене на идеалното място за работата и хубав живот Деси и Стоян попадат в приказна ябълкова градина в Кюстендилско (и двамата са от този край) и само с един поглед се разбират.

С много хумор разказват как едни градски хора успяват да създадат своя мечтан летен дом, съчетаващ място за живеене, добре оборудвана и модерна кухня и студио за тестово готвене и снимане, градина с плодове, зеленчуци, билки и чудесна веранда за почивка, творчество и посрещане на гости.

Най-доволно от всички е кучето Пабло, което постоянно гони кокошките, неправомерно нарушили границата на двора, и е истински пазител на имението. За интериора помагат верни приятели, които създават мечтаните мебели и дизайн.

Първото лято в новия дом не се оказва съвсем идеално, ще разберете защо от забавния разказ за комарите и други насекоми, които се оказват в пъти повече от предвиденото.

Ароматът на репеленти е част от адаптацията на градския човек към живота на село.

Но стига за неудобствата. Първите повдигнати лехи в градината вече са готови, ливадата с чудна трева и живият плет – също.

И така, работата по книгата „Лято в прованса“ започва с пълна сила. Време е да се набавят продукти от градината, яйца от кокошките на съседа, а каквото липсва, е от пазара в Кюстендил, както и от няколко места край града, в които Деси и Стоян откриват интересни продукти. Няма да повярвате, но хората в района вече отглеждат кейл, каволо неро, лилави картофи, броколини, цветни моркови, халапеньо, хабанеро.

Тази година колекцията от подправки в градината е наистина впечатляваща – над 30 вида ароматни и лековити растения. Освен чудните зеленчуци, в близост е язовир Валого – малко водохранилище за спортен и любителски риболов. Валого е зарибен с шаран, бял амур, толстолоб, сом, есетра, каракуда, костур, кефал и уклей.

„Дори и да не сте рибари, само час-два да постоите край водата и да се насладите на тишината и спокойствието, ще сте като преродени след това“ – казва Стоян. Около язовира има лимони, маслини и други необичайни за района растения, които вече няколко години виреят навън.

Освен разнообразна риба, в съседно село запалените кулинари откриват и ферма за охлюви. Оказва се, че деликатесът, отглеждан у нас, се пласира добре на пазарите във Франция и Италия. „С вкусното, чисто, нискокалорично, богато на протеини, желязо и селен месо у нас традиционно се приготвят яхнии, супи, ориз или булгур.“

Деси ги приготвя по най-семплата френска рецепта – с много масло и много чесън, поднесени с добре охладено бяло вино и хрупкава багета.

Районът около Кюстендил е известен като овощната градина на България. През годините тук са отглеждани сливи, ябълковите градини са увековечени в картините на Владимир Димитров-Майстора, а на всички сергии по пазарите у нас черешите са неизменно „кюстендилски“ – етикет, който се използва от търговците като гаранция за вкус и качество. Череши и шоколад е чудесна комбинация. Насладете се на прекрасните рецепти от книгата.

Ще очакваме с нетърпение и новата порция „Храна за щастие“ – това е работното заглавие на следващата книга от поредицата с фамилни рецепти на семейство Георгиеви. Как ще продължи да тече животът на село, дали ще успеят да помогнат за реставрирането на църквата, какви ще са новините от събора и дали ще посадят няколко дървета на улицата, надявам се съвсем скоро да разберем.