Разбрал, че очевидно не става за тази работа, отдал се на фамилното предприятие и продължил да пее от сърце и душа на семейните вечеринки, а такива в семейство Ронщад никак не липсвали. Линда си спомня баща си като истински каубой: „Беше много красив, всяка сутрин яздеше любимия си кон из ранчото ни и пееше своите песни с пълно гърло – Por un Amor („За една любов“) или Hay Unos Ojos („Има едни очи…“)“. Линда обожава баща си, песните, начина, по който се отдава на музиката изцяло, безрезервно. Дори огненото слънце над Аризона не може да разтопи така сърцето ѝ. Затваря очи и потъва в гласа му, докато в един момент не дочува някъде в далечината на времето – досущ като някакви космически беквокали – и гласовете на баба си, на лелите и вуйчовците си, някои от тях отдавна починали, които пригласят на баща ѝ с китарите си и пеят тихичко, заедно с него, тези песни за любов, копнеж и раздяла.

В детството ѝ през 50-те Аризона е доста расистко място. На по-тъмнокожите момичета с мексиканско потекло като нейното им е забранено да посещават обществените къпални и басейни. Линда не е сред тях, но още тогава мечтае да се махне от родния си Тусон. Започва да пее, когато е 13-годишна и ѝ трябва доста време, за да намери собственото си звучене. „В началото пеех като коза, но постепенно с годините гласът ми започна поне малко да прилича на този на баща ми“ – казва тя, която в крайна сметка е единственият професионален музикант в семейството. Брат ѝ става полицай, сестрите ѝ раждат милиони деца, а тя разбира, че се е захванала с нещо, в което никога няма да бъде наистина добра. Да, от началото на кариерата си до ден  днешен Линда Ронщад е убедена, че прави всичко по грешния начин. „Това е моята история“ – с немалка доза саркастична жестокост към самата себе си заявява тя.

Роди се звезда

Линда и Боби Кимъл се запознават, когато тя е на 13, а той – на 19 години. Боби е нюйоркчанин, но семейството му се премества в Тусон заради неговите астматични пристъпи, които се повлияват добре от сухия и топъл аризонски климат. Бащата на Боби е музикант и баскитарист с немалко студийни записи зад гърба си и самият Боби също свири на китара, увлича се по джаз, а после и по кънтри. С Линда се срещат в едно заведение, където тя понякога пее, макар да е още ученичка. Боби е силно впечатлен от гласа ѝ. Започват да импровизират заедно и за кратко време стават близки приятели. Свързва ги преди всичко мечтата им да правят музика и да я изпълняват пред колкото се може повече хора. Тъй като Боби е с шест години по-голям от Линда, решават, че първо той ще замине за Ел Ей, за да опипа почвата, а след като тя завърши училище, ще замине при него. Така и се случва.

Ронщад заминава за Калифорния, когато е на 17. Боби вече се е запознал с китариста Кени Едуардс и когато Линда пристига, тримата веднага правят група – The Stone Poneys. В началото успяват да се доберат да пеят – заедно със самите The Doors, и те в началото на кариерата си – в няколко готини заведения, разположени между Венис Бийч и Санта Моника, където обядват и вечерят влиятелни хора от музикалния бизнес, както и в известния нощен клуб в Холивуд „Трубадур“. Линда привличала вниманието на всички с огромните си черни очи, дълбокия си силен глас и… супер късата си пола, естествено. Освен това винаги излизала на сцената боса.

Една вечер се случило това, за което тримата приятели мечтаели – след като приключило участието им, към тях се приближил продуцентът Хърб Коен и без особено да се церемони, им казал, че би искал да запише „мацката“, но към останалите двама от групата не можел да поеме ангажимент. Линда отказала да записва без момчетата. Коен все пак ѝ помогнал да запише аудиореклама за самобръсначки, заедно с Франк Запа, но начинанието било пълен провал. Линда никога нямало да забрави този цирк – Запа в реклама на самобръсначки!

Съдбата подала ръка на The Stone Poneys, като точно тогава в музикалната индустрия на Америка започнала да набира популярност една тенденция – да се подкрепя и развива кънтри музиката. Появил се и нов лейбъл, ориентиран специално към такава музика – FolkWorld, и така слънцето изгряло на улицата на тричленната банда. Първият им албум няма особен успех, но вторият вече има един сигурен хит – парчето Different Drum, което бързо покорява класациите на „Билборд“.