80-те години са не по-малко успешни за Линда от 70-те – и в музикално, и във финансово отношение. Към първия си платинен албум тя прибавя още три. Един от тях е в трио с Доли Партън и Емилу Харис, също много популярна в онези години кънтри певица. Преди това обаче, през 1983 г., тя среща новата си любов в лицето на самия Джордж Лукас.

В началото на 80-те Лукас е едно от златните момчета на новия Холивуд. Той вече е направил революция с първите две части на своите „Междузвездни войни“ и не само Америка, целият свят е в краката му. Той обаче избягва всички, не дава интервюта и страни от светските изяви. И също като Линда е алергичен към папараци и репортери.

Връзката на Ронщад и Лукас продължава пет години при възможно най-пълна конфиденциалност. Истинско чудо е, че двамата никога не са  снимани заедно. Въпреки това публична холивудска тайна е, че често прекарват вечерите си заедно – или в неговото ранчо в Сан Анселмо, Калифорния, или в нейния дом в Малибу.

В началото на връзката им прочутият продуцент на „Междузвездни войни“ току-що се е разделил със съпругата си Марша, но двамата запазили прилични отношения, тъй като заедно отглеждали осиновената си дъщеря Аманда. Според приятели на Лукас и Линда Джордж е бил много щастлив с изпълнителката и всички се притеснявали, че в крайна сметка тя ще постъпи с него така, както постъпвала с всички други, а именно – когато започне да скучае, ще го напусне и ще отиде при някой друг. „Линда непрекъснато блуждае и не иска да се установи с един мъж“ – казва дългогодишният мениджър на звездата Питър Ашър.
Самата Линда споделя в интервю от 1977 г. своята философия за любовта: „Мислех, че можеш да си легнеш с мъж само от чиста любов. Все още смятам, че това е една от най-добрите причини да го направиш, но не се влюбвам много често. Сега вече включих чистата похот като втората причина да си легнеш с някого. Третата и напълно приемлива за мен причина е любопитството. Сексът е много добър начин да опознаете някого“.

por un amor

Линда Ронщад така и не успява да успокои и смири блуждаещото си сърце, или така и не среща мъжа, който да го направи вместо нея. Единственият, който някога съумява да го постигне, е… баща ѝ. Някога, много отдавна…

В живота си на световноизвестна звезда тя често си спомня онези мигове, когато баща ѝ – в джинси и ботуши за езда – се качва на коня си и отпрашва нанякъде, пеейки с пълно гърло: „За една любов оставам буден и живея страстно…“, а когато гласът му, примесен с тропота на конските копита, заглъхне в далечината, тя тихичко допява песента сама. Нито един мъж не успява да измести баща ѝ от сърцето ѝ. Може би и затова тя така и никога не пораства напълно.

След раздялата си с Джордж Лукас Линда решава най-после да осъществи мечтата, която дълго, дълго време отглежда в себе си – да издаде албум с мексиканските песни на баща си. Сякаш целият ѝ живот, цялата ѝ кариера, всичко, през което е преминала, целият този път изчезват, когато застава пред микрофона в звукозаписното студио. Отново става детето от Тусон, щата Аризона, което се чувства най-щастливо, когато чуе мексиканските гласища на своите баби, лели и вуйчовци да се извиват дрезгаво право нагоре, към звездите.

Албумът „Песните на моя баща“ има огромен успех и превръща Линда Ронщад в знаменитост в целия испаноговорещ свят. Тя отново не е доволна от себе си. „Всеки от моето семейство щеше да изпее тези песни  сто пъти по-добре“ – казва тя.

През 1990 г., когато е на 43 години, изпълнителката осиновява дъщеря си Мери, а четири години по-късно – и сина си Карлос. Дава им своята фамилия и ги отглежда сама в семейното ранчо в Аризона, като фанатично ги пази от светлините на прожекторите. Днес и двамата имат професии, далеч от шоубизнеса, но и двамата пеят и свирят на китара за удоволствие. „А не е ли истинското предназначение на музиката точно това?“ – пита се Линда.

Линда Ронщад слага край на кариерата си скоро след като е диагностицирана с рядка форма на синдрома на Паркинсон през 2013 г. Макар да държи болестта под контрол с помощта на медикаменти, отдавна не може да пее. „Не че някога съм могла!“ – обича да казва тя, както винаги безмилостна към себе си.