Турнето преобръща живота на Линда. Славата ѝ вече е непоносима. Има случай, в който на улицата я спират група фенове, за части от секундата тази група става тълпа. Линда бързо губи самообладание и в опита си да се спаси, тръгва да бяга. Феновете ѝ приемат това като игра и хукват след нея. Едва успява да се добере до една църква, в която моли за помощ. В продължение на три часа не посмява да си покаже носа навън. Едва когато пада нощта, излиза. Същата вечер има концерт – някъде там сред публиката, може би са същите тези хора. Този концерт е истински ад за нея. Цялото турне – също. И само понякога тя намира смисъл в този ад.

В интервю пред Камерън Кроу (тогава все още млад журналист, по-късно той става кинорежисьор и прави филм за своя опит като репортер на изданието „Ролинг Стоун“ – „Почти известни“, 2000 г., с Кейт Хъдсън) по повод преживяванията си по време на първото си турне като солов изпълнител Линда казва: „Все още не са измислили дума за онази самота, през която изпълнителите преминават, когато са на път. Целият ти свят се разкъсва на парчета пред очите ти, всички те гледат… Чувството е, че всеки иска да се възползва от теб, макар и по различни начини“.
джери, джим, джордж, сексът, любовта

През 70-те Ронщад се превръща в истинска рокзвезда – появява се на корицата на „Ролинг Стоун“ с фотосесия, заснета от самата Ани Лейбовиц. Преживяването е повече от неприятно. Лейбовиц я снима в стилистика на косъм от тази на Playboy – облечена в оскъдно червено бельо в самотното си и доста разхвърляно легло. Успокоява я, че ще ѝ покаже фотографиите. И наистина дошла – при нея и продуцента ѝ Питър Ашър, за да им ги покаже, само че без опцията те да решат кои кадри да бъдат публикувани. Ашър изгонва Лейбовиц от студиото, но снимките на Линда по червено бельо така или иначе излизат в списанието.

По подобен начин се развиват нещата със снимките за Time. Фотографът държи Линда да е облечена в рокля, макар че тя никак не обича рокли. „Нося дънки, тениски и широки пуловери. Най-често изглеждам така, все едно отивам да чистя нечия къща“ – описва стила си Ронщад. Според мениджъра ѝ, въпреки неувереността, за която говори във всичките си интервюта, тя е изключително решителна в действията и позициите си и е истинска феминистка, без никога да е пропагандирала подобни каузи.

Линда и тогавашният губернатор на Калифорния Джери Браун се срещат за първи път през 1971 г. в мексикански ресторант в Лос Анджелис. Поддържат непостоянна връзка в продължение на десетина години. За Линда Джери е глътка свеж въздух на фона на всичките ѝ гаджета от този период – до един музиканти, актьори и въобще хора от шоубизнеса. За него тя е страст, спонтанност и лудост – все неща, от които животът на политик като Джери Браун е априори лишен.

Двамата се забавляват неистово, когато са заедно. Джери е умен и с чувство за хумор, не се интересува от алкохол или наркотици и живее живота си внимателно, с голяма доза дисциплина. Линда е силно респектирана от задълбочената му обща култура, юридическите му познания, както и от това, че за всяка ситуация в живота знае подходяща латинска сентенция.