Успехът обаче не сплотява групата, а напротив – започва да я разяжда отвътре. Продуцентите държат да изкарат на преден план Линда, убедени, че тя е звездата. Това започва да дразни Боби и Кени, особено Боби, който се счита за „баща“ на бандата и откривател на Линда и който пише повечето от парчетата им. Много бързо става ясно, че големият бизнес иска само Линда, не и другите. Скандалите помежду им стават все по-чести, докато при едно участие – откриването на нов клуб в Гринидж Вилидж – те са буквално освиркани и изгонени от сцената от публика, която Линда определя като „най-богатите хипита на Америка“.

След тази катастрофа тримата вече буквално не могат да се гледат и The Stone Poneys остава в историята. Кени заминава за Индия, а Линда и Боби сключват временно примирие и стават подгряващ дует на турнето на The Doors през 1968 г. И двамата харесват много групата и никак нейния прочут харизматичен вокал Джим Морисън. След това турне Боби и Линда се разделят и през 1969 г. тя записва първия си самостоятелен албум. Ражда се звезда.

Няма дума за онази самота

В началото на 70-те цяла Америка вече знае коя е Линда Ронщад и интересът към нейния личен живот става все по-напрегнат. В началото на 70-те за кратък период от време тя се среща с актьора комик Стив Мартин. Двамата се запознават в „Трубадур“, където тя често има участия. Стив, макар и с две години по-голям от нея, все още се опитва да направи своя пробив в кариерата и освен това е изключително притеснителен. Двамата с Линда излизат няколко пъти заедно, но на тези срещи Мартин забравя ума и дума.

Тя е обект на непрекъснат интерес от всички наоколо и това го плаши все повече и повече. Една вечер след поредната им среща тя просто го пита: Стив, често ли ти се случва да излизаш с жени, с които дори не се и опитваш да правиш секс? Така приключва всичко. След това Линда има двугодишна връзка с друг актьор – Албърт Брукс, с когото дори живеят заедно и когото тя намира за „много сладък“. Така и не успяват да се влюбят истински обаче.

Линда Ронщад, седнала в калта, заедно с три огромни прасета – такава е фотографията върху обложката на втория солов албум на певицата The Silk Purse. Албумът има успех, особено парчето „Long, Long Time“, и Ронщад тръгва на турне с него. Тъй като ѝ липсва група, тогавашният ѝ продуцент набързо ѝ я сформира, като успява да измъкне няколко добри музиканти – Глен Фрай, Бърни Ледън, Ранди Майснър и Дон Хенли – от бандите, в които свирят. Именно по време на турнето на Линда четиримата много бързо успяват да се напаснат и буквално няколко месеца по-късно сформират нова група, на която ѝ е писано да постигне огромен успех – „Ийгълс“. Албумът им от 1976 г. „Хотел Калифорния“ и до днес е сред най-успешно продаваните албуми в Америка за всички времена, а едноименната песен е абсолютен хит.