Убедена е, че птиците и хората пеят поради едни и същи причини. „За да си намерят партньор, за да маркират територията си или просто за да изразят радостта си, че са живи в разгара на един прекрасен ден. Пеем и за още нещо – за да не забравят бъдещите поколения това, което ние, сегашното поколение, преживяваме, за което мечтаем или което ни кара да се чувстваме щастливи“ – казва Линда Ронщад.

В средата на 70-те години на 20. век тя става първата жена суперзвезда на рока и кънтри рока в Америка и се превръща в най-продавания вокалист на десетилетието. През цялата си кариера, която приключва през 2014 г. поради заболяване, тя печели 11 награди „Грами“. Абсолютно незаслужено, според самата нея.

Новината, че Холивуд ще снима биографичен филм за нея и че в главната роля ще е вече порасналото дете на Disney Channel Селена Гомес, може би е зарадвала, но вероятно също толкова е ужасила една от най-големите кънтри, поп- и рокзвезди на Америка от 70-те и 80-те Линда Ронщад.

На 77-годишна възраст, тя вече 10 години се бори с тежка атипична форма на синдрома на Паркинсон и комуникацията с нея е сложна и несигурна. Линда обаче не прекарва дните си, слушайки собствената си музика. Никога не го е правила. Не харесва нито един от албумите си, дори и най-обичаните от публиката, дори и най-награждаваните. Гласът ѝ – нейната магическа сила – се стопява от болестта с всеки изминал ден.

Душата ѝ обаче продължава да пее. И то не песните, с които става легенда в Америка – Different Drum, първият ѝ голям хит, нито When Will I Be Loved или Long Long Time, която хитовият сериал на HBO „Последните оцелели“ наскоро „възкреси“, нито дори прочутата I Will Always Love You на Доли Партън, изпълнена от Линда с тиха тъга и дълбока кадифена меланхолия. Не. Линда Ронщад си пее наум мексиканските народни песни, които помни от своя баща, наследник на мексикански емигранти. Музика, която цял живот обожава и която изпълнява като никой друг.

„Ел мариачи“ е мексиканец със сомбреро на главата и китара, който изпълнява мексикански фолклор. Обикновено е мъж, но тъй като Линда Ронщад също цял живот носи на главата си едно невидимо сомбреро и само онези, които я познават много добре, знаят, че то е там и че то е нейната истинска корона, ще си позволим да я наречем „Ла мариачи“, в женски род. Тя го заслужава, защото сърцето и душата ѝ наистина принадлежат на тази музика.

През 1974 г. албумът Heart like a Wheel – първият ѝ с продуцента Питър Ашър – превръща Линда Ронщад от локална американска звезда в световна знаменитост. Дори и преди него обаче тя вече е най-популярната американска рок- и кънтри изпълнителка и истински секссимвол. След огромния успех на Heart like a Wheel само за четири години тя има 4 платинени албума, един от които е дори двойно платинен. Невиждан и нечуван успех за жена музикант в Америка в онези години.

Славата обаче си взима своето – в интервю от 1975 г. за изданието „Ролинг Стоун“ Линда признава пред журналиста Питър Хърбст, че страда от перманентна тревожност, тотална неувереност в гласа си и състояние, което сама определя като „разпад на личността“. Хърбст пък пише в увода си към интервюто, че Линда почти веднага е започнала да му споделя твърде лични неща и през цялото време в поведението ѝ се е усещала някаква неуравновесеност. Нищо чудно – да бъде в светлините на прожекторите и на страниците на вестниците и списанията не е нещо, с което това момиче, родено и израснало във ферма в Тусон, щата Аризона, е свикнало.

 

 

 

View this post on Instagram

A post shared by Linda Ronstadt (@lindaronstadtmusic)

Гласът му – като течен мед

Ферма – не точно. По-скоро 50 декара ранчо, създадено от нейния дядо, роден в Мексико от майка мексиканка и баща немец, но прекарал по-голямата част от съзнателния си живот в САЩ, в Тусон, втория по големина град в Аризона. Дядото на Линда поставя основите и на семейния бизнес – железарски магазин и малка фабрика в Тусон. По-късно бащата на певицата на свой ред поема управлението на магазина и фабриката и поддържането на ранчото. Майка ѝ пък е домакиня, наследница на един чудак изобретател от Източното крайбрежие, създал предшествениците на модерните тостер и микровълнова фурна и притежател на около 700 патента за най-различни иновации. Линда обаче винаги се е чувствала свързана по-скоро с рода на баща си. Тъй като не ѝ липсва чувство за самоирония, тя обича да казва, че е преди всичко мексикано-германка и че много би искала да пее като мексиканка и да мисли като германка, но често се случва точно обратното и тогава прави най-големите грешки в живота си.

В семейството ѝ всички мъже пеят, най-вече по-големият ѝ брат (тя има двама братя и една сестра) и баща ѝ. И двамата са надарени с великолепни гласове, а този на баща си тя сравнява с „течен мед“. Като млад мистър Ронщад водил радиопредаване и често изпъл-нявал в него мексикански песни. Веднъж решил да запише една песен в студио и претърпял истинска катастрофа. Когато светнала червената лампа за старт на записа, гласните му струни панически блокирали и не могъл да издаде дори звук.