Най-напред две американски списания правят богато илюстрирани материали за нея и за изоставената фабрика, която е превърнала в свой дом. В резултат на тези публикации тя получава няколко поръчки от Америка за интериорите на частни домове. И след това изведнъж – хотел Morgans в Ню Йорк. Годината е 1983-та – годината, в която Андре Путман и нейната нова компания Ecart поемат по пътя към световния си успех.

Когато сключва договор с Morgans, тя вече знае точно какво иска да направи. Убедена е, че идеята за хотела като „дом, далеч от дома“ е напълно погрешна, дори абсурдна. Хотелите според нея трябва да са като гейшите – да омагьосват, но да не са част от реалността. В същото време иска да направи този първи свой голям проект максимално изискан и евтин, защото още тогава е убедена, че стилът няма нищо общо с парите.

Избира най-евтината и достъпна естествена материя – памук, и най-евтините облицовъчни плочки, по някаква случайност те са на черни и бели квадрати, приличащи на шахматна дъска. Този мотив с шахматната дъска, както и семплият, някак естествено-хармоничен интериор – минималистичен, удобен, ненатрапчив, вътрешно изпълнен със спокойствие и тишина, се превръщат в нейна запазена марка.

След Morgans Андре Путман буквално е засипана от поръчки – нощен клуб Palladium в Ню Йорк, Музеят на изкуствата в Бордо, интериорът на самолетите на Concorde Air France, бутиците на дизайнери като Ив Сен Лоран, Тиери Мюглер, Баленсиага, Азедин Алая, офиси, сладкарници, представителства, хотели, хотели, хотели…
Работата ѝ в Америка ѝ позволява да се опита да привлече и сина си Сирил към семейния бизнес. Дъщеря ѝ Оливия от 20-годишна възраст работи в Ecart.