В рубриката ни "13 въпроса" гостуват хората, които ни вдъхновяват и ни карат да вървим напред. Хора на различни възрасти и с различни професии. Обръщаме се към тях с желанието да поговорим искрено и да чуем гледната им точка за нещата от живота.

Една сутрин преди 13 години Биляна Тодорова се събужда и светът е потънал в тишина. Не чува нито гласовете на любимите си хора, нито шумовете на града, нито собствените си стъпки. Опитва да си помогне с лечебни гладувания, детокс и режими. След три години открива утеха и смисъл в медитацията, енергийните терапии и йога. Приема загубата си не като наказание, а като пътешествие на духа. Осъзнава, че най-тежките изпитания могат да се окажат най-добрите учители. И в тишината й се раждат нови идеи. Събира парченцата от разбития си свят и изгражда нов път напред. Стартира арт-проектът „1 Meter Chocolate“ и програма за личностно развитие.

Постепенно най-лошият ден в живота й преди 13 години се превръща във втория й рожден ден. Завършва психология, специализира психотерапия и развива интегрален подход, който обединява психология, духовност и енергийна работа. Ето какво ни разказва.

Вярвате ли в мисията на имената и дали името Биляна е знак, че вашата е да лекувате?

Майка ми ме е кръстила на героиня от трилогията „Самуил“ на Димитър Талев, която остава в сянка. И аз дълго време живеех като „втората“, доказваща се, чакаща да бъде видяна. После осъзнах, че първо трябва да се видя сама. И от чакаща се превърнах в лекуваща. В името ми е закодирана думата „биле“ – билка, която лекува и възражда, „светлината“ и „бялото“ като символ на чистота и яснота, глаголът „билясвам“, който на старобългарски означава омагьосвам, очаровам и превеждам през енергия. Още по-древното значение е „съм“, „онази, която ще я бъде“. И днес, когато казвам името си, чувам „Аз съм“ – светлина, присъствие, живот. Усещам, че лекувам с вибрация.

Кой избор промени посоката на живота ви?

Не знам дали беше мой или на самия живот. Просто в един момент спрях да се съпротивлявам. Първата промяна беше решението ми да скоча в неизвестното и да създам „1 Метър Шоколад“. Без план, само с усещането, че трябва да го направя. Не знаех, че шоколадът не само ще ме храни, а ще ме научи да живея. Докато го създавах, изграждах и себе си – от несигурно, плахо момиче в жена, която вярва, че може. Шоколадът ми показа, че силата не идва от признанието, а от вярата. И че за да стигнеш до нея, понякога трябва да минеш през егото си. После по време на ковид, когато целият свят се разпадаше, срещнах мъжа ми. Много хора губеха посоката, а ние създадохме фондация Благодарител. Дарявахме храна, което беше начин да съхраним и себе си. Видях колко дълбоко лекува помагането. Разбрах, че силата ми не е да продавам, а да давам. Малко след това Вселената ме спря рязко –прекарах месец в болница. Имах нужда да остана сама, да мълча и да чуя какво иска душата ми. Тогава записах психотерапия. В началото, за да разбера по-добре хората. Без идеята да практикувам. Но докато учех, старият свят около мен се разпадаше. А докато мисля, че нещата започват да се подреждат, дойде онкодиагнозата. Точно когато разбрах, че не мога да продължавам по стария начин и е време да започна да живея това, което говоря.

Не беше лесно. Имаше страх, несигурност, болка, загуби,отхвърляне. Беше нужно, за да се роди нещо ново. И така се появи АджарЕние като знание, което събра любовта, болката, прошката, разбирането - всичко, което съм преживяла. И се превърна в път за другите. Избрах да не живея въпреки трудностите, а благодарение на тях. Да не бягам от промяната, а да я приема като най-големия си учител.

Това ли е най-добрият ви учител?

По-скоро е самият живот. Той ме учи чрез преживявания. Понякога ме прегръща, друг път ме събаря на колене, но винаги ме води напред. Преди съпруга ми имах две тежки и токсични връзки. Разрушително ме болеше, но ме научиха да отстоявам себе си, да казвам „не“, да не моля за любов, а да я излъчвам. Осъзнах, че човек може да обича истински само след като се научи да обича себе си. А след това дойде любов, която не те събаря, а те изгражда. Любов, в която има спокойствие, уважение и дълбочина. Със съпруга ми споделих възходите, паденията, диагнозата, възраждането. Той не ме „спаси“. А стоеше до мен, докато се учех да спасявам себе си.

Най-големият ми учител всъщност съм аз самата, защото съм минала през всичко. И знам колко пъти съм се разпадала и пак съм се събирала парче по парче. Колко пъти съм се чувствала изгубена, но съм намирала сили от нищото. Понякога си представям тази сила като моя собствена ръка, която ме хваща и ми казва: „Хайде, можеш още малко.“

Разбирам, че това е била вътрешната ми светлина, с която днес помагам на хората да откриват в себе си. Животът ме е учил през сълзи, но и през чудеса. Мой учител е и всеки, който ме е наранил или ме е обичал, всеки, който е бил част от пътя ми. Без тях нямаше да стана това, което съм.

С какво са свързани страховете ви?

Дълго вярвах, че ако изгубя контрол, нещата ще се разпаднат. Но животът учи през уроците, които най-много избягваме. Неведнъж ми е показвал, че точно когато пуснеш, всичко започва да се подрежда. Страхувах се от загуба – на близки, на сигурност, на обич. От това да не бъда достатъчна, да не бъда обичана. От дете желаех да заслужа любовта, вместо просто да я приема. С годините разбрах, че страховете ми не са враг, а път. Показват къде още има болка, къде има нещо неосъзнато. Когато ги гледам право в очите, вече не ме парализират – напротив, превръщат се в учители.

Най-много се страхувах да загубя старото си Аз – онова, което светът вече познава - Биляна с шоколада, с успеха, с публиката. Най-болезнено беше да си позволя да се променя, да не знам кой ще остане с мен, и въпреки това да продължа. Вече не тълкувам страха като заплаха, а като знак, че предстои нещо ново. Че душата ми се разширява. И е време отново да направя крачка напред, дори и да треперя.

Какво искате да промените в живота ви? И какво – в живота на другите?

Искам да запазя вътрешния мир, който намерих, да не позволявам на бързането и на шума отвън отново да ме откъснат от онова тихо „тук съм“. Години живях в постижения, в доказване, в търсене. Сега искам да живея в благодарност, осъзнатост и любов. Не преследвам големи цели. Искам малки, но истински – повече време с любимите си хора, повече тишина, повече природа, повече „нищо“. Понякога най-голямата промяна е просто да спреш. Да не насилваш живота. Да му позволиш да се случва.

В живота на другите искам да променя начина, по който гледат на себе си. Да спрат да се обвиняват, да се сравняват, да търсят отвън това, което е в тях. Да разберат, че не трябва да бъдат „перфектни“, за да заслужават любов или успех.

През годините, и особено след диагнозата, осъзнах, че трансформация е не да промениш обстоятелствата си, а начина, по който ги преживяваш. Затова и в работата ми не „поправям“ хората – помагам им да си спомнят кои са. Да се върнат към силата и светлината си, към простото „Аз съм“. Ако мога да променя нещо в света, бих искала да е в посока на повече осъзнати хора, които живеят с отворени очи, сърца и души. Защото когато един човек се промени, променя и всички около себе си. Тогава светът се лекува.

Коя е най-смелата мечта, която сте постигнали? И коя е тази, която искате да постигнете?

Най-смело е, че се осмелих да променя посоката, да започна отначало, след като всичко изграждано години се разпадна. И че оставих познатото, сигурното, което ме определя в очите на другите, за да тръгна към неизвестното, следвайки единствено гласа на душата си. Смених не само професията ми, а целия ми живот. Превърнах болката в смисъл, страха – в смелост, диагнозата – в ново раждане. Признах си, че не съм съвършена и продължих. Това ме промени отвътре. Така се роди и АджарЕние – не като проект, а като живо движение за пробуждане и изцеление. АджарЕние интегрира психотерапия, енергия и осъзнаване. Представлява процес, в който човек не просто говори, а преживява промяната отвътре.

В рамките на четири или 10 седмици всеки участник преминава през дълбока трансформация – презосъзнаване, освобождаване, изчистване и накрая – през лекота и светлина. Не е теория или обучение, а истинско пътуване към себе си.