В рубриката ни "13 въпроса" гостуват хората, които ни вдъхновяват и ни карат да вървим напред. Хора на различни възрасти и с различни професии. Обръщаме се към тях с желанието да поговорим искрено и да чуем гледната им точка за нещата от живота. 

Първия си роман Десислава Дюлгерян пише в немската гимназия в Бургас, след като гледа сериала ‚Дневниците на вампира“. Връща към писането, след като става майка за първи път и то й е хоби, докато съпругът й не открива черновата от 1000 страници. Изпраща я на издателство и първата част от трилогията на Десислава вампирската антиутопия с елементи на фентъзи „Преобразена“ е издадена. Следват още две части, еротичен трилър „Ще пирувам с кръвта ти“, радио-фентъзи новела по БНР „Нестинарски танц“ и няколко книги в процес на подготовка.

Ето какво отговори Десислава на нашите 13 въпроса:

Коя е щастливата ти причина да се будиш сутрин?

Обичта в очите на детето ми. Не съм от най-ранобудните, но обожавам тишината и усамотението на утрото преди изгрев. Често навивам будилника за 6 ч., пия кафе, преди някой от семейството да се е събудил. И наблюдавайки морето от терасата, разбирам, че съм щастливка. Постигнала съм мечтите си и виждам очертани пътищата на бъдещите си проекти и цели. После мислено организирам графика на деня по часове, за да избегна стреса и ненужното суетене кога какво да свърша. На дъното на чашата, знам, че е време да престъпя към рутината - събуждане на дъщеря ми и подготовка за училище… Щастието е в обикновените неща. 

Пред кого отваряш сърцето си?

Не съм от типа хора, които с лекота. Понякога трудно овладявам емоциите си и страхът да се открия пред неподходящи познати, ме възпира да говоря за себе си. Наложила съм си да отбягвам срещите със споделяне, прекалено личните разговори, писането в дневник. За да изживея все пак стихийните емоции, присъщи за всеки, си позволявам да ги освободя в световете и героите, които създавам, в романите ми. Моето сърце е там.

Какво от света на вампирите би искала да присъства в твоя собствен свят?

Способността им да четат мисли. Представете си свят, където лъжата и изговарянето на излишни, паразитни думи е сведена до минимум. Според последните проучвания на психолози, човек дневно лъже не по-малко от 10-12 пъти. От прикриване на истината, през изопачаване на действителността до лъжесвидетелстване и оклеветяване.

От какво би искала да избягаш?

На 6 години исках да избягам от местещата се сянка в тъмното, на 12 - от контролното по математика, на 21 - от отговорността да съм възрастен човек, на 34 - от тежестта да рискувам в бизнеса… Човек постоянно иска да бяга от нещо. Страхът е водещ мотив в развитието ни като разумни същества, защото ни тласка към уж по-разумните решения, за да се защитим и да оцелеем. Бягството е инстинкт. Когато усетя, че се страхувам и не виждам изход, просто слагам маратонките и се втурвам да бягам.

Към какво би искала да си безразлична?

Към безразличието в очите на хората, но не мога. Когато видя изоставени на улицата възрастни хора от собствените им деца и внуци. Когато чуя за поредната смърт в катастрофа по новините, а веднага след това следват весели реклами. Когато детето ми се върне пребито от училище от друго дете и ми се казва, че на тяхната възраст е нормално. Когато видя как някой хвърля боклук на улицата и отминава, са все онези неприятни мигове, когато си пожелавам да отмина, да ослепея, да оглушея…

Безразличието е най-жестоката придобита човешка черта в хода на еволюцията ни.

Как изглежда за теб щастието?

За мен е бъдем здрави, да работим това, което ни мотивира да се целим във върховете, да прекарваме свободното си време, както ни доставя удоволствие, да се харесваме в огледалото и в очите на най-близките си, да се усмихваме по-често, отколкото се мръщим, да си позволяваме понякога да бъдем по-освободени и извън рамката.

Как изглежда за теб нещастието?

Нещастие е да не мога да променя дадено обстоятелство, когато не ми е по възможностите. Безсилието ме разгневява. И в по-голям мащаб, няма по-голямо нещастие за човечество от воденето на война. Нито една война не е справедлива, нито заслужава огромната цена, която се плаща, за да се поддържа.

Какво правиш, без да му мислиш?

В някои дни каквото и да се захвана, не ми се получава или срещам препятствия и чужд отпор. Тогава захвърлям всичко и се отдавам на спорт. Да се движа за мен е религия. Не одобрявам заседналия начин на живот и се стремя винаги да съм в движение. Покоят за мен е табу.

На кой вампир би искала да направиш интервю?

Нека си представим някои известни личности като вампири и че живеем в свят, където си съжителстваме кротко и мирно с тях. После да приемем, че съм известна журналистка, която трябва да избере само един от тях за своето звездно интервю. Мисля, че с огромно желание бих интервюирала Илън Мъск. Остава ми само надеждата, че няма да пожелае в края на интервюто да му се отблагодаря с чаша нулева положителна.:)

Какво не признаваш пред себе си в своя дневник?

Не водя дневник и не харесвам изповедите на хартия. Смятам ги за ненужно хабене на време и енергия. Предпочитам писането на романи. Пред себе си признавам всичко. Вечер преди да заспя, винаги си правя равновесметка - какво свърших, как съм се отнасяла към хората, които съм срещнала през деня, обидила ли съм някого с думите си, направих ли себе си и някой друг в обкръжението по-щастлив или по-скоро не. Ако със себе си човек не е честен, как да е с другите? Има ли смисъл да се лъжем самите себе си?

Какво или кой те прави по-добра?

Опитвам се да бъда по-добра и по-отговорна заради семейството ми. Да намаля доколкото е възможно негативните си черти и да подсиля онези, които смятам за добродетели. Добротата също е относително понятие. Стремя се да се отнасям към другите така, както искам те да се отнасят към мен, за да съхраня доброто у себе си. 

За какво харчиш парите си?

Душата ми вечно копнее за пътешествия и откриване на нови, прекрасни. Най-много влагам в екскурзии, пътешествия и почивки в планината. Обичам да карам ски. Харча и за спортна екипировка, и много книги.

Кое е любимото ти време за писане в денонощието? Защо и имаш ли ритуали, за да се свържеш с вдъхновението си?

Писането е едно от най-сериозните ми хобита. Надявам се да се превърне някога в основно мое занимание. Пиша винаги, когато намеря време и не страдам от липса на вдъхновение. Бих могла да пиша дори в промеждутъка от 10 минути в офиса, когато телефоните не звънят. Любимото ми време обаче е събота, в кабинета в селската ни къща, когато имам на разположение повече от 10 часа за писане. Ето още един момент на щастие за мен.