Оказва се, че „прогонвайки“ Сирил от Франция, Андре наистина помага на сина си да си изгради „имунитет“ срещу зависимостите и в крайна сметка да оцелее. В началото наистина му е трудно и години наред продължава с наркотиците, но още от началото на 80-те в Ню Йорк все по-често започва да се споменава зловещото четирибуквие СПИН.

Почти всеки месец си отива някой от познатите или приятелите на Сирил от артистичните кръгове. Предупреждението е повече от сурово и той сам решава да се хване за косата и да се изтегли, за да не се удави. Може би в същото време и генетично заложеният му интерес към изкуството постепенно започва да се събужда в него и той започва да организира изложби на някои от художниците от своето обкръжение, но най-вече на Жан-Мишел Баския и Кийт Харинг. Прави ги в двустайния си апартамент на 57-ма улица, като всеки път размества мебелите заради „изложбата“. Неудобно, но затова пък толкова седемдесетарско и толкова нюйоркско!

За късмет апартаментът му може и да е малък, но пък е на ключово място – в район, в който живеят някои от най-влиятелните дилъри на произведения на изкуството. Грандиозният успех на майка му с нюйоркския хотел Morgans и фактът, че тя започва да прекарва доста голяма част от времето си в Америка, също му помагат да започне много бавно, стъпка по стъпка, да се откъсва от зависимостите си.

Не-цветовете на Андре Путман

В края на 70-те, след 13-месечен престой в затвора за данъчни измами, на свобода излизат Стив Рубел и Иън Шрагер, създатели на легендарния нощен клуб „Студио 54“. С тяхното творение, превърнало се в символ на 60-те и 70-те години в Америка, било свършено, а те, особено Рубел, били предприемачи до мозъка на костите си и не можели да стоят на едно място. Така в главите им се пръкнала нова концепция – бутиков хотел като алтернатива на големите хотелски вериги.