Другата Мерилин, която отсъства от Blonde

Няколко истории от живота на Монро, които показват, че тя е имала мечти, планове, битки, при това осъществени и спечелени. А може би е време някой да направи филм и за тази, другата Мерилин Монро.

Лий Страсбърг

Една от много малкото книги, която борави наистина с документи и доказателства, е издадената през 2010 г. Fragments: Poems, Intimate Notes, Letters by Marilyn Monroe с редактор Бърнард Комент. Тя съдържа архива на Мерилин (дневници, писма, бележки и др.), продаден през 1999 г. на аукцион в „Кристи´с“ от последната съпруга на прочутия театрален педагог и създател на „Актърс Студио“ Лий Страсбърг – Анна. Сделката си струва и още как – Анна Страсбърг печели от нея 13,4 млн. долара. Да не говорим, че театралната и филмова академия на Страсбърг години наред след смъртта на звездата държи правата върху нейния образ, които така или иначе носят на наследниците на актьорския гуру милиони.

В книгата са публикувани и факсимилета от дневниците с анализ на ръкописа, направен от специалист, който не знае, че чете бележки на самата Мерилин. Изводите са: сериозни здравословни проблеми, болезнена зависимост от мнението на другите, особено силно чувство за собствено достойнство, достигащо до върховна суета.

Наяве излизат доста неща като например това как, докато е учила актьорско майсторство при Страсбърг,Мерилин е била задължавана от своя ментор да посещава психоаналитик, който подлага душата й, спомените ѝ, миналото, преживяванията и най-дълбоките ѝ емоции на почти садистична дисекция. Или поне такива са били усещанията на самата актриса.

Как дава рамо на Ела Фицджералд

За това свидетелства самата Ела Фицджералд. Великата джаз певица е все още никому неизвестна, когато Монро я слуша в малък джаз клуб и остава без дъх и без думи. Решава, че трябва на всяка цена да ѝ помогне да стане звезда. По това време най-добрите места се пазят и не канят Ела, която освен че не е популярна и е чернокожа (все пак действието се развива през 50-те, когато сегрегацията си е съвсем легитимна), не е секси.

Монро се обажда на собственика на „Мокамбо“, един от най-луксозните и престижни нощни клубове, и му прави предложение, на което той няма как да откаже – наеми Ела Фицджералд, а аз ще бъда на една от предните маси на всяко нейно участие. Собственикът на „Мокамбо“ е наясно, че разчуе ли се, че самата Мерилин Монро е там, в заведението му ще настане вавилонско стълпотворение. Никога след участията си в този клуб Ела Фицджералд не се връща в малките клубове, за да се превърне в крайна сметка в една от най-великолепните диви на джаза. „Мерилин беше необикновена жена, която бе изпреварила времето си, но не го знаеше“ – казва Ела.