Мерилин и вълците

През 1953 г. Мерилин Монро публикува своя статия със заглавие „Вълците, които познавах“ (‘Wolves I Have Known’), в която 60 години преди #MeToo разобличава порочните схеми на порочните силни мъже в Холивуд. Със сигурност не Харви Уайнстийн е измислил „кушетката за кастинг“, имал е много предшественици. „Момичетата във всяка сфера на живота трябва много да внимават да не се окажат просто още един скалп на колана на някой мъж – пише Мерилин. – Но в Холивуд трябва да работим извънредно, за да надхитрим вълците.

Това е така, защото вълци от всякакъв вид идват отдалеч и отблизо, за да хванат Червената шапчица.“ В статията Мерилин описва няколко случая, в които е попадала в ситуации „за да получиш, трябва да дадеш“. И да не забравяме – тя не е от „светиците“. Сама признава в автобиографията си, издадена след смъртта ѝ, че е правила секс с продуценти за роли.

Основава своя собствена компания

През 1954 г. Монро снима филма „Река без връщане“ в студията на компанията Fox. Отчаяна е и ядосана едновременно. „Мисля, че заслужавам по-добра сделка от каубойски филм на най-ниско ниво, в който актьорската игра е на второ място след пейзажа“ – казва тя. Следващия също толкова нелеп сценарий вече отказва да чете и го връща на агента си, уморена от еднообразните и глупави роли, които ѝ дават в комбинация със смешни хонорари.

Напуска Холивуд и заминава за Ню Йорк, решена да започне кариерата си отначало и на чисто. Там през 1955 г., заедно със свой приятел фотограф, тя основава собствена фирма Marilyn Monroe Productions и е една от първите жени със собствена продуцентска компания след звездата от нямото кино Мери Пикфорд. Веднага след като това се случва, компанията 20th Century Fox, с която Монро има договор, я съди. Няма как да остави една от най-популярните си звезди просто да си тръгне, преди да ѝ изтече договорът. След една година преговори Мерилин печели делото и освен че си издейства в пъти по-висок хонорар, има право на глас, когато става въпрос за сценарий и творчески екип.