Зорница София: За майките и за децата на света

Ирина Иванова 13 January 2023

Снимка: Петя Николова, Петър Вълчев и личен архив

 

Въпреки че на пръв поглед сюжетът го предполага – жена, която не може да има свое дете, от една страна, а от друга – деца сираци, гладуващи, болни, страдащи, „Майка“ е по-скоро суров филм и в никакъв случай не е сълзлив и мелодраматичен.

Филмът разкрива света и борбата на една жена да се реализира като майка, но се оказа, че е филм не само за женска аудитория. Прожекциите, които направихме до днес, включително и пред над 2000 зрители на Киномания, ни разкриха, че филмът докосва и възрастни, и деца, и ученици, видях и много мъже със сълзи в очите. Не го очаквах, признавам си. Мислех, че правим филм за жена в трудно положение, а се оказа, че е за всеки един човек в криза, който е разгневен на съдбата си и на бога... Но също е и за намирането на път в отчаянието, на изход. Критици го нарекоха оптимистична драма и аз вярвам, че понякога сълзите в очите на зрителите са от облекчение – от откритието, че винаги има начин.  Елена не е просто човек с травма, тя е и артист, и много упорит човек, който не приема нито фактите, нито диагнозите, който търси, твори и не се предава. Като инатливо дете, с таланта си тя успява да преобрази травмата си в триумф. Това е моето вдъхновение за филма и, надявам се, това е, което докосва и мъже, и жени, и младежи. Един 12-годишен зрител на галапремиерата на „Киномания“ споделил на майка си: „Не знаех, че филм може да вълнува толкова много“.

Как избра Дария Симеонова за главната роля?

Направихме кастинг, на който поканихме 30 актриси. Имахме много добри попадения и много добри монолози, но интерпретацията на Дария беше конкретна, специфична и различна. Аз високо ценя инвестирането на лични емоции на артиста в персонажа, както и свършената работа по подготовката за ролята, за кастинг включително. За мен изграждането на персонажите като живи хора е едно от най-вълнуващите неща в правенето на филм и съответно изисква солидна инвестиция от актьора – и време, и емоционална валута.

Репетирали сме с Дари и сме се подготвяли повече от 6 месеца по един ден седмично, за да има натрупване. Тя водеше интервюта с жени с подобен проблем, които после обсъждахме и много техни черти, мотивации и характеристики интегрирахме в „нашата Елена“. Преди снимки направих и кратък Метод Клас за артистите във филма, заедно с мои ученици от актьорските ми класове – това е специфична актьорска практика, която прицелва артистите по характерен начин навътре в тях самите. Дария надмина очакванията ми по абсолютно всички фронтове, а нашето приятелство и партньорство ми е първата награда, още преди да бъде готов филмът и да тръгне по фестивали.

« предишна страница следваща страница »
ТВОЯТ КОМЕНТАР
ТВОЯТ КОМЕНТАР