В началото на миналия век Египет е любима дестинация на богатите европейци, които бягали там от студените зими в Европа. Наемали дахабия от Кайро и стигали по Нил на юг, чак до Асуан. Носели са със себе си книги от библиотеките си, порцелановите съдове, грамофоните, от които звучала музика, докато пиели следобедния си чай, съзерцавайки бреговете на Нил. Самата Агата Кристи неведнъж предприема такива пътувания. Именно в Египет през 1937 г. тя написва един от най-емблематичните си романи ,,Смърт край Нил“, вдъхновена от кораба ,,Судан“, с който пътува от Кайро до Асуан. Тук именно известният детектив Еркюл Поаро ще трябва да разреши поредната мистерия. Писателката отсяда в един от най-емблематичните хотели в Египет – ,,Олд Катаркт“ в Асуан.

Друг емблематичен хотел е ,,Уинтър Палас“ на източния бряг на Нил в Луксор, любимо място на европейските пътешественици. Преди време, заради прекрасните публикации и книги на Андрю Хъмфрис за старите хотели в Египет от 20-те и 30-те години на миналия век, ми попадна снимка на меню от Коледния бал, който се е състоял на 25 декември 1923 година именно в ,,Уинтър Палас“. Тези балове са били традиция и са събирали на бляскави вечери пътешественици, учени, египтолози, изследователи, писатели и бохеми. Представям си допира на копринените рокли и шумоленето на дантели, танците на терасата, гледаща към Нил. Тъмният плащ на горещата луксорска нощ…

В едно от писмата си прекрасната Миртъл Брум, която е художник и египтолог, описва на родителите си Коледния бал с маски в „Уинтър Палас“ от декември 1927 година. В журито за най-добър костюм е бил самият Хауърд Картър, който заемал почетно място в празничната вечер. Под звуците на фокстрота смехът и наздравиците отеквали в празничната нощ. Тънките бели завеси на голямата тераса се веели от нощния вятър, идващ от пустинята, а Нил отразявал празничните светлини от прозорците на хотела. Именно на тази тераса Хауърд Картър неведнъж пие своя следобеден чай, когато е на източния бряг по работа. Именно тук, на главното стълбище, той обявява на света голямото си откритие, гробницата на Тутанхамун.“

Пътуващите семинари

„Два пъти в годината Българското египтологическо общество организира пътуващи семинари из свещените места на Древен Египет. Единствени по рода си в България са, защото лектори на място са египтолозите преподаватели в Нов български университет и мои учители – проф. Сергей Игнатов, доц. д-р Теодор Леков и доц. д-р Емил Бузов. Нашите пътешествия обикновено започват от Кайро с посещение на Музея. Посещаваме великите пирамиди на царете от IV египетска династия – Хеопс (Хуфу), Хефрен (Хаефре) и Микерин (Менкауре) и Сфинкса на платото Гиза. Пътуваме и до Абусир, където се намират пирамидите на царете от V египетска династия, както и до Саккара за стъпаловидната пирамида на царя Джосер. Винаги посещаваме Луксор, който е най-големият музей на открито в света, храмовия комплекс, посветен на Амун в Карнак. Разглеждаме царските гробници в Долината на царете, Деир ел-Медина – града и гробниците на хората, построили царските домове за вечността, храма на царица Хатшепсут в Деир ел-Бахри и др.

В отделните семинари имаме различни акценти. Пътували сме до Александрия, Туна ел-Джебел, Бени Хасан, Амарна, Абидос, Дендера, Едфу, Есна, далече на юг до Асуан, Филе и Абу-Симбел. Това са истински приключения, които съвместяват комфортна почивка с посещение на много места и получаване на достоверна и изключително интересна информация. Предстои ни семинар през април и всички желаещи са добре дошли. Този път ще пътуваме с кораб или дахабия (малка лодка, подобна на яхта, за до 15 души) от юг на север, от Абу-Симбел в посока Луксор, като първата ни спирка ще бъде Кайро, откъдето до Абу-Симбел ще стигнем със самолет.“

Алеята на сфинксовете

„Церемонията по откриването на Алеята на сфинксовете в Луксор беше наистина запомнящо се изживяване, вълнуващ и прекрасен празник. Тази алея е свързвала в древността Луксорския храм с храмовия комплекс Карнак, който е най-големият храмов комплекс в света.

Пищното събитие (излъчено по БНТ след Нова година, б.р.) ознаменува откриването на алеята след близо десет години усилена работа на египетските власти по разкопаване, разчистване и реставриране. Всъщност археологически разкопки на алеята започват още през 1949 година.

За първи път след близо три хиляди и петстотин години по алеята oт храма Карнак към Луксорския храм премина празнична процесия. Тя пресъздаде по съвременен начин древноегипетския празник Опет от времето на Новото царство, 1500 години пр.н.е. Този празник е свързан с култа към египетския владетел, с възраждането на неговите творчески и жизнени сили и връзката му с Твореца Амун Ре. Фестивалът се е провеждал в продължение на две седмици в края на есента, като ритуалната процесия тогава е изминавала и обратния път от Луксор до Карнак. От релефни надписи и изображения по стените на храмовете знаем, че част от пътя е именно по близо трикилометровата алея, която е свързвала двата храма по суша. В древността Алеята е била оградена от двете страни със статуи на сфинксове с глави на овен, свещеното животно на божеството Амун. Процесията е включвала пренасянето на позлатени церемониални ладии, изработени от ливански кедър, със светилищата на Тиванската божественa триада Амун, Мут и Хонсу.

Трудно мога да опиша емоцията, когато под звуците на музиката копията на свещените ладии влязоха пред погледите ни в Луксорския храм. Наистина в този миг хилядолетията изчезнаха и се озовахме по времето на XVIII египетска династия, в сърцето на един от най-свещените ритуали. Имах щастието да присъствам на церемонията заради това, че съм част от екипа на филм и филмова поредица, посветени на Древен Египет и египтологията в България. Българска национална телевизия стои зад този проект, а негов автор е доц. д-р Теодор Леков, египтолог и ръководител на българската археологическа мисия в Луксор. Филмът се очаква да излезе през февруари или март тази година.“