Продължават да разчистват, докато не откриват врата, а след това втори запечатан вход. Картър веднага разпознава печатите на Тутанхамун и на царския некропол. С треперещи ръце прави мъничък отвор в горния ляв ъгъл на вратата. Ето как описва той онова, което преживява в следващите минути, в дневника си: „Тъмнината и празното пространство, докъдето можеше да достигне железният прът, който вмъкнах, показваха, че каквото и да е отвъд, е празно и не е запълнено както прохода, който току-що бяхме изчистили. Разширих малко дупката, пъхнах свещта и надникнах вътре със затаен дъх. Чувах само учестеното си дишане и сърцето си, което щеше да изхвръкне от вълнение. Горещият въздух, излизащ от камерата, караше пламъка на свещта да трепти, но в момента, когато очите ми свикнаха с тъмнината, детайлите от стаята вътре изплуваха бавно от мъглата... Странни животни, причудливи форми и сенки, статуи и злато – навсякъде блясъкът на златото. Вечността трябваше да изглежда точно по този начин.“

За Българското египтологическо общество

„Създадохме Българско египтологическо общество преди пет години, за да събере хората с различни професии, които имат интерес към Древен Египет и които няма къде другаде да споделят това си увлечение, но в същото време да подкрепяме и подпомагаме развитието на египтологията в България.

Освен че организираме пътуващи семинари в Египет, лекции, изложби, представяния на книги, от 2017 година имаме и школи по египтология за възрастни и за деца, достъпни за всички. В първата в България Детска школа по египтология имаме за цел да въведем най-малките в изучаването на древната история на Египет и тайните на йероглифите. Вече имаме деца, които четат и пишат на древноегипетски, без проблем се справят с разпознаването на различни божества, знаци и символи, изписани върху автентични паметници. Много се гордея с тях!“

Нейният личен Египет

„Египет е многолик, многоцветен, пъстър, шумен, мистичен, весел, понякога меланхоличен и всеки един човек, който е свързан с него по някакъв начин, го приема лично. Всеки, който обича Египет, си има негов личен Египет.

Моят Египет е в малките улички и шарените пазари на Старо Кайро, в сърцето на многомилионния град, в старите, антикварни книжарници и в черно-белите фотографии, които са запечатали страната в началото на миналия век, в чудната смесица между ориенталското и европейското. За мен Египет е в чаша ментов чай, чийто сладко-тръпчив вкус ободрява след дълго обикаляне пеша. Последния път попаднах в Замалек след залез. Беше валяло и старите сгради, сгушени в зеленината и прохладата на прииждащата вечер, сякаш нашепваха своя собствена история като достолепни дами, излезли привечер на разходка в красивите си одежди. Изведнъж умората от тежкия ден се изпари, а в душата настъпи една лекота и спокойствие, чувство на щастие.

За мен Египет е и в красива рокля, яркочервено червило, аромат на жасмин, широкопола капела и повея на вятъра в Саккара (населено място, намиращо се на около 25 км южно от Кайро, където се намират гробници от древната столица Мемфис); в Каирския музей на площад „Тахрир“, който е като туптящото сърце на египтологията и пази историята на тази наука. Освен многобройните древноегипетски артефакти, самата му сграда е история. Може би на света няма египтолог, който да не обича да ходи на това място и с часове да обикаля из просторните му зали, а сега и да изпитва известна тъга заради факта, че в момента тече преместване на повечето артефакти в нов, огромен музей, който предстои да бъде открит близо до пирамидите на платото в Гиза. Последния път, когато бях там, може би преди около месец, снимах ключалките на дървените шкафове, боядисани с боя преди сто години, малките им резета, старите табели на артефактите, написани на ръка, или на стара пишеща машина още в началото на миналия век. В тези малки реликви е и част от моя Египет, който носи духа на първите египтолози. Понякога, особено в късния следобед в музея, когато залязващото слънце се процежда през витражите, имаш чувството, че зад някой ъгъл ще се появят Виктор Лоре, Гастон Масперо, Емил Брукш, Теодор Дейвис, Курт Зете или сър Алан Гардинър (пионери египтолози, б.р.).

Моят Египет е и в Луксор – древната Тива, столицата на Новото царство, на египетски Уасет. Всеки път, когато пристигна в Луксор, изпитвам чувството, че се прибирам у дома. Диша се по различен начин, все едно въздухът е познат, дишаш с облекчение и с едно уверено спокойствие, че си точно на мястото си. През пролетните и летните месеци и в началото на есента е особено горещо. Египет за мен е и жегата, която обожавам. Знойното слънце, което е от злато, кара този град да блести точно така, както е блестял преди хилядолетия. За мен Египет са водите на Нил, по които бягат слънчеви зайчета, когато прекосяваш реката с лодка. На западния бряг на реката са разположени заупокойните храмове на царете от Новото царство, техните гробници, гробниците на велможите и на хората, построили и изрисували домовете за вечността на царете.