Там е и прословутата Долина на царете, там е и Долината на цариците. Един от хубавите ми моменти е когато попаднах почти сама в Долината на цариците. Точно бях посетила гробницата на любимата царска жена на Рамзес Велики, царица Нефертари. Тази гробница е една от перлите на египтологията, богато украсена, изписана със свещени текстове от Книгата на мъртвите, запечатала красивия лик на прекрасната Нефертари. Част от придружаващите текста изображения, които се наричат винетки, е и свещената птица Бену. Ролята на птицата Бену в древноегипетската свещена литература ме вълнува отдавна. Част от работата ми като египтолог беше да събера всичките й споменавания в свещени текстове, нейните изображения и да изследвам значението й. Бену е свързана с две от най-важните божества в Древен Египет – Ре и Озирис, и въплъщава идеята за тяхното сливане, като едновременно е и тяхна душа. В гробницата на Нефертари се намира едно от най-добре запазените изображения на птицата, която се рисува като бяла или сива чапла.

И така – точно бях излязла от гробницата, наоколо нямаше никой. Чуваше се само вятърът и тишината в Долината. Да, там тишината може да се чуе. Богинята, която въплъщава тези места, се нарича Меретсегер, т.е. „обичащата мълчанието“. В този момент на усамотение и блажено препичане на слънце (около 45 градуса!), щастлива, затворих очи. Стояла съм така няколко минути, когато някакъв шум ме накара да отворя очи – на няколко метра от мен видях малко бяло пиленце с искрящи перца. Чапла с веещ се перчем и грациозни извивки. Тези птици са много характерни за Египет, но живеят по поречието на реката, защото са водолюбиви. Много рядко се появяват в сухи и скалисти местности, каквато е Долината на цариците. Но ето свещената птица Бену ме беше навестила, сякаш излязла току-що от стенописа на гробницата на царица Нефертари.

В Египет такива магически намигвания се случват често и се случват на всички, които имат сетива да ги усетят.

За мен Египет е и тишината на храмовете, когато седиш и съзерцаваш текстовете и изображенията от релефите. Будуването до ранни зори, превеждайки йероглифен текст на отворен прозорец, когато слушам как се носи песента на сутрешната молитва и звукът кара небето да вибрира. Звездите още са ярки. Чува се крясъкът на птицата, от който ще се роди новият ден и наново по магичен начин ще се сътвори Светът. И въпреки че от древните царства ни делят хилядолетия, слънцето, звездите, Нил и магията по тези места са си все същите.“

В „златния“ египет от 20-те и 30-те

„Не знам как е възможно да ми е мъчно за времена, в които не съм живяла, но е факт. Изпитвам особен сантимент към първата половина на миналия век, особено към 20-те и 30-те години. Харесвам това, че мъжете са били елегантни джентълмени в костюми, а дамите – красиви и изискани, с рокли и воалетки. Самата аз ходя почти само с рокли, а в стила ми на обличане се прокрадват нотки от 30-те. За египтологията това са били златните години на вълнуващи открития, научни експедиции и мащабни проучвания.