Повечето от картините на Диана вече са намерили своите нови домове. Останали са й само шест платна. „Въпреки че са тъжни, мрачни.“ Новите си картини обаче не показва, пази ги за изложбата. „В ателието, където живея, събрах всичките си книги и освободих колкото се може повече място за платната. Имам си и пиано, макар че не е мое, беше си там.“

По времето на първото ни интервю Диана обитаваше чудата мансардна гарсониера на две нива в „Гео Милев“. Сега вече се е преместила в по-просторно ателие до НДК. „Освен това си купих място на 40 км от София и строя там къща, баща ми ми помага. Там вече ще си имам истинско ателие, 100 квадрата, с много високи тавани. Ще мога да рисувам наистина големи платна.“

Диана и баща й се преоткриват през последните години. „Аз много приличам на него откъм перфекционизъм. Той е учил за зъботехник, макар че сега се занимава с пчеларство, и е много стриктен и педантичен, когато се захване с нещо. „Там, където ще е новата къща, много ми харесва – природата е природа, нищо не може да се сравни с нея. Баща ми е там в момента. Той разбира от всичко. Започна да прави електроинсталациите. Благодарна съм му, че прегърна моята идея за живот на село. Хубаво е, когато човек може да избяга някъде. Ние имаме уникална природа. Докато снимахме филма на Виктор Божинов в Родопите, видях, че хората там са други. Между другото, дори и във Варна хората са други, различни от тези в София. Никой не бърза. И аз тогава усещам колко огромно е напрежението вътре в мен и как искам всичко да става веднага, да е на сто. Мечтаех си за място за бягство. Място, където да ходя, когато искам. Вече ще имам такова.“

Голямото й притеснение е да не би противоепидемичните мерки да попречат на откриването на изложбата й. Ситуацията, в която живеем, не я притеснява толкова много. „Имаше неприятен момент в началото, когато улиците наистина бяха пусти, а хората и навън ходеха с маски. Тогава ми стана плашещо, но иначе изолацията никога не е била проблем за мен, аз си живея по този начин. Не ходя по заведения, в молове… Видях в интернет две рисунки – художникът по време на изолация и след това. И двете бяха еднакви – той е сам в ателието си и рисува. По-голямо беше напрежението, когато все още снимахме сериала. Напрежението беше огромно и се усещаше във всички ни.“

За Диана си остава незабравим последният й снимачен ден в „Откраднат живот“. На терен са почти всички – повечето колеги, с които е работила в последните пет години, продуцентът Евтим Милошев. Когато снимките приключват, Диана чува: „Колеги, това беше последната сцена на Диана!“. Чува ръкоплясканията. И му дръп-ва такъв рев, че не може да каже и една дума. „После се напихме безпаметно! Танцувахме. Имаше сълзи, имаше любов, имаше приятелство. Всичко! Не ми липсва толкова сериалът, липсва ми екипът.“
Петте години, през които снима „Откраднат живот“, й се сливат. 14-часов понякога снимачен ден, прибира се, рисува… „Май не съм почивала скоро. Но според мен така трябва да бъде – човек, докато е млад, трябва да работи. После ще има време за почивка.“ Не се обзалагай! – казвам й. От опит де.

свещеният личен живот

„Не само не ми е свещен личният живот, ами просто го няма. Нямам личен живот. Живея сама. Не готвя. Правя някакви неща набързо, най-много баница да направя.“ Казвам й, че съм чела тук-там за нейна нова връзка, докато е снимала „Бягство“/„Чамла“. „Имаше, но приключи. В тези професии след края на един филм всеки тръгва в различни посоки, а връзка от разстояние не мога да поддържам. Онзи ден говорих с майка ми. Разказах й за репетициите, че съм снимала корица за EVA. Прекрасно, каза тя, ами бебе кога? Обществото и родителите ти си имат някакви планове за теб. Аз обаче не съм се отказала. Не съм от жените, които не искат деца. Искам. Поне три.“ И е сериозна Диана, не се шегува.