Диана заминава за Варна с Врубел, а за дракончето й Спарчи се грижи баща й. „В хотела едва ме пуснаха с котка, какво остава да бях дошла и с терариум! Бина и Калин през цялото време се шегуваха с мен, още повече, когато разбраха, че докато репетирам, не ям. „Сигурно в хотела бъркаш нещо в казаните си“ – казвали й те. „И сигурно си дошла, освен с котката и с козела си и през нощта го пасеш на паркинга“ – довършил Калин вещерската картина.  „Чешит голям е той. Трудно допуска хора до себе си. Но разтопихме ледовете. Ако не се бяхме сприятелили, нищо нямаше да се получи, защото ние сме като скачени съдове. Има страхотно чувство за хумор, но трябва да му свикнеш. Със Стоян Радев, който играе Фон Гайер, също станахме много близки. Лудичък човек, освен че е с тези сини очи. И въобще варненските актьори, сценографката Свила Величкова, която направи толкова интересна, много условна сценография… Да работя с този екип е мечта.“

В самото начало нейната Ирина е доста затворена. И след това започва чудовищната промяна, невероятният разпад. „Особено след като Борис иска от нея да се сближи с Фон Гайер. Тогава тя става друга. Бина каза, че в този спектакъл я интересува разпадът на личността. Наистина извади от мен неподозирани неща. Понякога Ирина се държи толкова… свински, толкова… мъжки! Какви неща може да изкара от себе си наранената жена! Бина искаше от мен да остарея на сцената. Спомням си една репетиция, след която просто не можехме да продължим. Имахме нужда от ден почивка. Беше крайно изживяване и на мен ми трябваха 12 часа да се върна в собствената си кожа. Обикалях улиците, плажа, не ми се прибираше, не бях много аз.“

В началото на септември Диана и екипът се връщат във Варна за възстановителни репетиции и за да довършат още някои сцени. „Това са малки сцени към края, в които вече съм напълно опустошена и празна. Виж, почваме да говорим за „Тютюн“ и аз почвам да паля цигара след цигара. А в началото, докато репетирахме текста на маса, се гордеех, че съм една от малкото, които не пушат. Защото реших, че за такова силноенергийно представление ще ми трябват и глас, и всичкият въздух в дробовете ми. Като започнах същинските репетиции обаче, бързо напълних една кофа с недоизпушени цигари. Обаче иначе не пуша“. „И аз“ – отговарям й, докато си паля поредната.

Диана се връща в кожата си отново благодарение на рисуването. Веднага след репетициите за „Тютюн“ има снимки, за които й се налага да боядиса косата си в „ето такъв цвят“ (посочва аперола ми). После се отдава на подготовката на изложбата си, която също е едно от големите събития за нея, отдавна я мечтае.

място за бягство

„Темата ми е Жената, еманацията на женствеността. Имам много женски портрети, залагам на по-голям мащаб на платната – 130х100. Мястото на изложбата е  nOva art space. Преди 6-7 години, когато бях тотално неизвестен артист, си направих експеримент – сложих си цялото портфолио на една флашка  и обиколих най-известните галерии в София. Представям се и казвам, че бих искала да покажа мои неща при тях и питам дали работят с млади, още неизвестни художници. Почти навсякъде се държаха изключително пренебрежително и надменно. Единствено Спартак Атанасов  реагира по друг начин – предложи ми да се включа в някаква инициатива с други художници, но така и не се случи този проект. Сега ми щукна да му се обадя пак, уговорихме си среща, показах му новите си картини, оказа се, че той дори помни някои от старите. Много съм му благодарна за отношението и за това, че е запазил човешкото в себе си. Той се опитва да дава шанс на млади автори, да разбие кръговете… Заедно ще изберем платната за изложбата. Не искам да е пренаситено с картини, искам да направя силна, въздействаща изложба.“