Този на пръв поглед щастлив и безгрижен живот е напът да се взриви, когато през лятото на 1933 г. Миша го запознава с Валентина Чемширова, младо красиво момиче, току-що завършило девическата гимназия във Варна.

Скоро връзката на Никола Танев с Валентина се задълбочава. Заедно пътуват с кола из Родопите. Той я нарича Беба, а тя него – Дуди, и са безумно влюбени един в друг. Следва напрегната, изпълнена с недоразумения, страст, много обиди и обвинения връзка – до раждането на детето им през 1935 г. В началото Танев е готов като че ли да се откаже от Миша и да бъде при „истинското си семейство“, при жената, която обича, и тяхното дете. Подал е вече молба за развод. Финансовото му положение по това време е изключително тежко, Валентина му помага, но скоро целият й личен капитал е изчерпан. И все пак той изоставя младата майка с детето им, заедно със срама, позора и безпаричието й.

В началото на 1936 г. двамата с Миша, сякаш за да закрепят разпадащото се семейство, поемат  на дъл-
го пътуване из Европа: Берлин–Брауншвайг–Дюселдорф–Париж–Барбизон–Брюксел, после отново Германия и Австрия. Това пътуване трябва да бъде оздравително, но не се получава. От него остават само множество снимки. Завърнал се в България, Танев отново започва усилена кореспонденция с Валентина. За него това ще бъдат едни от най-мъчителните му месеци – на страх, самота и несигурност, сам нарича състоянието, в което изпада, „психастения“. Работата изобщо не му спори.

Като единствен изход се очертава бягството. За да реши проблема, Танев иска да се откъсне от притискащата го среда в София; взема Валентина, картините си, нарисувани този път без никакво вдъхновение, и двамата заминават. Планът му е да направи изложба в Рим, която ще е разковничето към тяхното бъдеще: ако е успешна, той планира да се оттегли с Валентина и детето някъде в чужбина, където да заживеят заедно. Залага всичко и губи.

Римската му изложба е първата с подобен грандиозен неуспех. След провала двамата заминават за Флоренция. Там се разделят – той се прибира в София, а тя през Лозана заминава за Берлин. Валентина вече чака второ дете от Танев, но той повече не се обажда. Детето се ражда в Берлин през април 1937 г. при вече напълно разделени родители. Окаян, виновен, без пари, Танев се завръща в София в края на 1936 г., а Миша го приема отново…

На 26 септември 1944 г. той е арестуван от новата власт, никога не се разбира точната причина за това. За шест месеца негови пътувания ще бъдат единствено преместванията му от затвор в затвор. Преживяното в килиите дава трайно отражение върху здравето на този чувствителен, свободолюбив човек.

Няколко години по-късно той се парализира – единствените му излизания ще бъдат мъчителните слизания по стълбите до инвалидната количка и кратките разходки из квартала, тикан от вярната Миша. Но Никола Танев ще продължи да си спомня (има за какво), ще диктува мемоарите си и ще илюстрира с чудесни тушови и моливни рисунки своите спомени.