Мадам Тюсо - повелителката на куклите

eva.bg 17 February 2021

Снимка: getty images/guliver




В утрото на 21 януари 1793 г. Мари се събудила от шум и викове на улицата. Около 9 ч. изведнъж крясъците затихнали, заменени от тревожни барабани. След няколко секунди градът се разтресъл от гръмкия вопъл на многочислената тълпа. В полунощ Курциус се появил, съпроводен от непознат с дълъг плащ.

"Приготви се, момиче", делово казал чичото. Мари погледнала мъжете с мътен поглед... Дошла на себе си едва на следващото утро, но още два месеца не можела да стане от леглото: изпаднала в тежко нервно разстройство, придружено от пристъпи на слепота, които продължавали няколко минути, но я плашели до смърт. Кръвопускането и очистителните, предписани от местен лекар, почти не й помагали. Тя отслабнала като призрак. Не се интересувала какво се случва в страната, Курциус избягвал да й говори на тази тема, уплашен за здравето й.

Една вечер някой почукал настойчиво и грубо на вратата. Курциус отворил. "В името на революцията" - извикал отсечено гвардеец и с красноречив жест показал нашивките на член на Националното събрание. Причината за посещението била следната: младата провинциалистка Шарлот Корде преди няколко часа е забила нож в гърдите на лидера на революцията Марат. От Курциус и неговата помощница се искало да увековечат за поколенията великия Марат. "Кога", лаконично попитал Курциус. "Веднага", бил отговорът и представителите на властта си тръгнали. Курциус се обърнал към пребледнялата Мари: "Ще направя всичко сам. Ти само ще ме придружиш. Иначе могат да те заподозрат в симпатизиране на монархията. Приготви се бързо."

По смрачаващите се улици на Париж горели огньове. Мари и Курциус влезли в ярко осветена сграда и се качили в стая на втория етаж. На стената висял плакат: "Смъртта на всеки аристократ е крачка към нашето бъдеще. Гилотината е най-добрият приятел на революцията. Марат." Тялото на автора на лозунга лежало на масата под плаката. Курциус с нетрепваща ръка отметнал покривалото и заповядал на Мари да му подава инструментите. Когато привършил, някакъв невзрачен субект им предложил да се порадват на "онази твар", убийцата на Марат, която разпитвали в съседната стая която утре щяла да бъде обезглавена. Мари видяла невероятно красива девойка. Дълги, светлокестеняви коси се стелели по раменете й, в сините й очи горяло въодушевление. През октомври на същата кървава 1793 г. обезлавили Мария-Антоанета, Курциус изработил модел и на нейната глава. В последствие бюстът на кралицата станал един от най-значимите експонати в музея на мадам Тюсо.

В един дъждовен ноемврийски ден Мари забелязала в двора загърнат с плащ непознат. Мъжът я повикал с показалец. Когато приближила, познала Ларок. "Имаме само пет минути" - прошепнал графът, топлейки в ръце ледените й пръсти. В шепите й останала някаква кутийка. "Кураж - казал Ларок, - не забравяй краля. Бъди щастлива." Навел се към Мари и след дълга целувка продължил: "Трябва да тръгвам. Прощавай." Графът изчезнал. Ларок жив и на свобода! Нейната любов, нейната радост! Мари погледнала в кутийката, която графът й предал. Вътре бил неговият пръстен...

« предишна страница следваща страница »
ТВОЯТ КОМЕНТАР
ТВОЯТ КОМЕНТАР