От този ден тя, за учудване на баща си, започнала да се интересува какво се случва във Франция. За разлика от нея той рязко се влошил, няколко пъти получавал тежки сърдечни пристъпи. Виждайки как неочаквано дъщеря му се е върнала към живота, Курциус отново започнал да й възлага дребни задачи. Веднъж тя видяла в гостната до него висок мъж с месесто лице и неспокоен поглед. Курциус й го представил с неохота: "Мосю Сансон"... Мари инстинктивно се отдръпнала. Това бил главният парижки палач! Извинила се и излязла в коридора. До слуха й достигнало скъпо на сърцето й име... В затвора Консенжер, казал Сансон, постъпила поредната група престъпници роялисти, сред които Ларок и херцог Орлеански. Всички щели да бъдат екзекутирани. Курциус поискал от палача главата на херцога.

Когато Сансон си тръгнал, Мари се спуснала след него в ледения ветровит двор. Догонила го в същия ъгъл, където преди време срещнала Ларок. Тя помолила Сансон да донесе и главата на Ларок. "Ще ви заплатя добре, мосю" - казала Мари и в отчаянието си дала на палача скъпата й торбичка с пръстена на Ларок.

През цялата нощ се молила, а на следващия ден, преди да се разсъмне, била на площада на Революцията, където правели екзекуциите. Независимо от ранния час там вече се блъскали хиляди възбудени парижани - екзекуцията отдавна се била превърнала в очакван и любим народен спектакъл. Мари изпитвала отвращение към човешкото стадо. Протягайки шия, видяла как към ешафода се приближават две каруци. От първата излязъл херцог Орлеански, тълпата го посрещнала с подигравателен кикот. След него бил Ларок. По лицето му не личало никакво вълнение.

Това потресло Мари повече от всичко. През това време помощникът на Сансон съблякъл фрака на херцог Орлеански и му вързал ръцете. Херцогът невъзмутимо отишъл до ешафода и поставил главата си под гилотината. Удар. Палачът извадил от торбата отрязаната глава и я показал на тълпата. След това на ешафода се качил Ларок. Погледнал настойчиво към тълпата, явно се опитвал да открие някого. Мари замряла, уверена, че търсел нея... Изведнъж Ларок вдигнал ръка и направил характерния жест, с който тя потупвала восъчните си фигури. Боже, тя разбрала! Предстояла й последна среща с Ларок...

Мари решително отстранила Курциус и му казала, че ще работи сама. С главата на херцог Орлеански се справила бързо и ловко. После била обзета от пълен мрак. След известно време осъзнала, че ръцете й са работили сами. На сутринта Курциус заварил дъщеря си да седи безмълвно до восъчното тяло на любимия, както се седи до покойник. Бил потресен от майсторството й, но не се решил да я похвали - в сухите очи на Мари била застинала неописуема скръб.

Курциус никога повече не докоснал восък. През зимата на 1794 г. той внезапно починал от апоплектичен удар, завещавайки цялото си състояние и салона за восъчни фигури на единствената си наследница - 33-годишната Мари.