Рано сутринта на 12 юли 1967 г. телефонът иззвънява. Обажда се един английски журналист и казва на Мелина, че господин Патакос, гръцкият министър на външните работи, я е обявил за враг на народа, който морално и икономически вреди на страната; че имуществото й ще бъде конфискувано, а гръцкото й поданство - отнето. Мелина Меркури не може да промълви и дума. "Госпожо Меркури, господин Патакос каза, че повече не сте гъркиня. Ще направите ли някакво изявление?" - настоява журналистът. "Родена съм гъркиня и ще умра гъркиня, а господин Патакос е роден фашист и ще умре фашист", отвръща Мелина и тези й думи обикалят всички световни медии. Само два дни по-късно в нюйоркските магазинчета се появяват значки с надпис: "Мелина е гъркиня", а знаменитата журналистка Ориана Фалачи й посвещава дълга статия в сп. Look. Стотици интелектуалци от цял свят се произнасят в защита на Мелина и протестират срещу отнемането на поданството й: Алберто Моравия, Жан-Люк Годар, Жулиет Греко, Ив Монтан, Симон Синьоре, Ванеса Редгрейв, Артър Милър. Наричат я "паликари", което на гръцки означава боец, но боец, който воюва с кеф! Мелина разбира, че с всичко, което прави, не трябва да носи тъга, а да дава кураж. Затова продължава да воюва, но като паликари.

Двамата с Жул преживяват много заедно - и периода, в който трябва да живеят с денонощна охрана, заради заплахи за покушение, и смъртта на сина на Жул - световноизвестния певец Жо Дасен, който умира на 40-годишна възраст от сърдечна криза. И невъзможността да имат собствени деца. И най-вече смъртоносната носталгия ("носталгия" означава буквално "тъга по родината") на Меркури, когато е далеч от Гърция. Защото тя е и звезда, и красавица, и дивачка, и бохем, и бунтарка, и прекрасна актриса и певица, но преди всичко е истинско "дете на Пирея". Твърди, че нищо на света не може да се сравни по красота с гръцките острови при пълнолуние. И че в годините на изгнание е имало нощи, когато луната e изгрявала, пълна и ослепителна, над Ню Йорк, а тя е била готова да хване първия самолет за Атина, да се извини на полковниците за всичко, което е казала и направила срещу тях, да понесе затвора и всичко друго - само и само да й позволят да зърне за миг същата тази луна в небето над своя остров Спецес.

Когато режимът на Хунтата е свален, Мелина Меркури се връща в Гърция и я обикаля цялата. Играе "Медея" на Еврипид. Играе я във всички антични театри - и навсякъде я очаква многохилядна публика. По-късно е назначена и за министър на културата (именно на нея дължим практиката всяка година да се избира "европейска столица на културата") в правителството на Андреас Папандреу. Всеки, посетил "министерския" й кабинет, не спира да се удивлява - защо тази жена, която приживе нарекоха "последната гръцка богиня", работи в таванска стаичка с едно бюро, настолна лампа, телефон, пепелник, стол и купчина папки, загърбила имиджа на световна звезда. Защо изобщо се е върнала? С авторитета, връзките, опита, гласа, таланта и парите си. Отговорът Мелина вече го е дала - много, много отдавна. Просто защото е гъркиня.