Веднъж Мелина Меркури решила да отиде на фризьор - не й се случвало често. Поводът обаче го изисквал - била поканена на прием в чест на гръцкия крал Константинос. Фризьорският салон бил пълен с "каймака на обществото", под сешоарите нямало нито една, която да не е омъжена за банкер или корабопритежател. "Господи! - помислила си Мелина, - едно късо съединение ще направи вдовци половината милионери в Гърция" и си излязла, обръщайки гръб на котешките усмивки под сешоарите. На аудиенцията при краля актрисата се появила без кой знае каква прическа, но затова пък Константинос я поканил на танц и котешките усмивки, пренесли се от фризьорския салон в балната зала, моментално се вледенили. Кеф!

За Мелина "кеф" е най-гръцката дума на света, нещо като "дуенде"-то за испанците. За нея "кеф" означава "фукане", "перчене" и дори нещо повече. Кефът е импровизация. Кефът е да рискуваш живота си. Кефът е това, което те кара да постигнеш двойно повече или нищо. Големият жест, това е кефът. Всъщност това е и самата Мелина Меркури.

 

Тя е актриса, певица, политик и гъркиня до мозъка на костите. Първата жена - министър в гръцкия кабинет за всички времена. Първата и единствена до този момент гръцка актриса с награда за най-добра женска роля от фестивала в Кан в номинирания и за "Оскар" през 1961 г. за най-добър чуждоезичен филм "Никога в неделя", където изпълнява ролята на проститутката Иллиа. Тогава тя е обявена за модна икона и многократно снимана за Vogue. Гардеробът на нейната Иллиа - потничета, чиито презрамки се завързват зад врата, блузи с широки колани и разноцветни гривни - стават особено актуални през 60-те години, въпреки че са доста далеч от изискания стил на самата актриса, която предпочита строги и класически дрехи. Близка приятелка на Франсоаз Саган, тя носи нещо от свободния дух на цялото бохемско поколение, но без така характерния му инстинкт за саморазрушение. Като изключим, разбира се, цигарите. Мелина Меркури си остава заклета пушачка до смъртта си през 1994 г. Пуши за кеф!

Наричат Мелина "гръцката забележителност номер 2 след Партенона", а прословутата френска писателка Колет казва за нея: "Достатъчно е тя да вдигне очи и - ето го Акрополът". Всъщност и самата Мелина заявява без следа от престорена скромност: "Когато бях на 15, имах най-красивите очи в цяла Атина".

 

 

Тя е родена в квартала Колонаки - символа на гръцката столица. Дядо й Спирос е кмет на Атина в продължение на цели 30 години, поради което тя се чувства като истинска принцеса. За него актрисата казва, че е първата й голяма любов. Истински грък - силен, висок, властен, невероятно жизнен и голям инат. Всъщност всички в семейството на Мелина са непоправими оптимисти, без нея. "Аз съм единственият човек в семейството, който по дух и убеждение е песимист. Онзи, който е казал "може да изтръгне поражението от зъбите на победата", е имал именно мен предвид", казва Мелина.

Не е само песимизмът. Още от съвсем малка тя се чувства самотна. Това усещане по някакъв начин я преследва през целия й живот, въпреки образа на необуздана хедонистка, който тя си изгражда, поддържа и в който понякога дори вярва. Тъкмо рано осъзнатото усещане за самота тласка Мелина към сцената. Още повече, че училището никак не й върви. "Изключвана съм сигурно от двайсет училища, не можех да изкарам нито един изпит. Завърших гимназия единствено благодарение на телохранителите на дядо ми, Мимис и Костас, които често заплашваха учителите с пистолети - наистина! - само и само да изкарам някое контролно. Не чета книги. Никога не съм чела нищо, освен пиеси и сценарии." За разлика от повечето актьори Мелина знае с абсолютна точност кога и как се заразява от театъра. Всичко започва съвсем глупаво, по детински, от желанието да покаже на всички какво може. "Вместо просто да поднесеш нещо на някого, ти го взимаш, правиш жестове, мимики и хората те аплодират: "Браво! Колко е интелигентна малката!" Когато се чувствах самотна, заставах пред огледалото и правех гримаси. После, след като бях "поставила" своя номер, го показвах пред хората. И естествено, те ме харесваха."

 

Меркури е на 12-13 години, когато един ден облича дрехи на майка си и влиза в едно забранено кафене на остров Спецес - там се намира тяхната семейна лятна вила. Започва да танцува, но механизмът на знаменитото атинско клюкарство довежда майка й Ирини за броени минути в кафенето. Мелина получава паметен плесник, още повече, че цялата е в пудра и червило, а брат й Спирос е принуден да се бие с всеки, който си позволи да изкаже на глас дори намек за съмнение в нейния морал.

Слуховете обаче имат известно основание. Горе-долу по това време малката "актриса", още ненавършила 14, се влюбва лудо в един голям актьор. Гиоргос е на 35 години и е известен прелъстител. Мелина не пропуска нито едно негово представление. "Трябваше да гледам Гиоргос всяка вечер или да умра." Проблемът с парите за представленията разрешава лесно като проси из улиците. Лъже, че е диабетичка и й трябват пари за инсулин, че трябва спешно да си купи билет за влака, че се е изгубила. Така или иначе, всяка вечер Мелина е на първия ред в театъра, впила очи в Гиоргос. Мълвата бързо се разнася, а скандалът назрява - "Мелина, 14-годишна, девствена, внучка на кмета Спирос - в ноктите на Гиоргос, най-известния покорител на женски сърца в Гърция".