Точно в този объркан момент от живота й дядо й Спирос умира. За Мелина това е вероломно предателство, защото е убедена, че той е безсмъртен. Скъсва всичките му снимки, две седмици се смее истерично и никакви инжекции не успяват да спрат смеха й. Вече наистина не й пука. Търси утеха при Гиоргос, който й предлага да му стане любовница. След дъжд - качулка. Мелина отказва, защото нещо в нея се е пречупило. Предпочита да прекара лятото в Спецес, вместо в обятията на Гиоргос.

Същото това лято Мелина среща първия си съпруг - Панос Харокопос. Той е ужасно богат, един от най-големите земевладелци в страната, произхожда от древен атински род, има прекрасна прическа и още по-прекрасни обноски, тъй като, или въпреки че, е завършил Кембридж. В цялата тази красота има и едно петно - Панос е женен за някаква румънска танцьорка, с което е нанесъл сериозен удар на "доброто си семейство". За Мелина обаче той е истински бунтар. Панос веднага харесва Мелина и я кани на яхтата си. Държи се с нея като с жена и тя го предизвиква с лукава решителност. А докато двамата флиртуват, жена му играе карти в каютата си. Кеф!

Мелина се учи да плаче. Тренира пред огледалото, а когато вече е много, много добра, започва да иска от майка си да й позволи да стане актриса. Отговорът е категоричен: "Не". Малката веднага сменя фалшивите сълзи с истински. Отговорът е пак "Не!". Но съдбата й помага и тъкмо по времето, когато Драматичната школа при Националния театър провежда прослушвания, майка й заминава на гости извън Атина. Мелина се явява на прослушването и я приемат, но майка й е непреклонна. Не на театъра! Трябва да сключиш добър брак и да имаш деца. Проблемът е решен от Панос, който получава развод от своята румънска танцьорка срещу огромна сума и предлага на Мелина брак. Прави го делово и спокойно, като истински английски възпитаник. В Гърция любовта и бракът са шумни работи, изпълнени със страсти, не и за Панос. Но Мелина разбира, че за нея това е идеална възможност - в едно общество, където бракът налага известно робство за жената, Панос й предлага свобода. Ще бъде свободна, ще стане актриса и ще има до себе си един красив и богат мъж.

Мелина казва "Да". Изпращат телеграма на семейството й: "Встъпихме в брак", което е пълна лъжа - всъщност заминават на сватбено пътешествие неженени. "Пожертвах целомъдрието си в единствения хотел на малкото островче Бурдзи - някогашен турски затвор. В стая, която някога е била килия и затворниците са очаквали в нея екзекуциите си. По желание на Панос носех черна дантелена нощница. Нямаше бяла булчинска рокля за мен, но това не ме смути нито за секунда, напротив. Много ми хареса."

Седмица по-късно двамата сключват брак в Пелопонес. Свидетели са им дъщерите на селския поп. Мелина носи старото си ученическо палто над черната нощница. Едва след тази забележителна церемония двамата се връщат в Атина и наемат апартамент в най-луксозния хотел - "Великобритания". Мелина е на 16 години. Омъжена и свободна.
Малко по-късно двамата се пренасят в разкошното семейно жилище, което тя до края на брака си с Панос Харокопос нарича "къщата на Панос". В къщата на Панос обаче бавно и постепенно започва нашествието на приятелите на Мелина, предимно бедни актьори. И, разбира се, приятелите на Мелина не плащат нищо и, разбира се, Панос Харокопос плаща всичко. Скоро къщата се превръща в шумен кибуц. Непрекъснато някой влиза и излиза, непрекъснато някой говори, пее, танцува или рецитира монолози. За Гърция това са годините на фашистката окупация. В страната цари мизерия и глад. Мелина обаче води лична война. Нейната цел е само една - да взима от живота всичко, което може. Сега и веднага! Напук на войната. Този "пир по време на чума" е вдъхновен от един нов мъж в нейния живот - Алексис.

Алексис е на 26 години, когато среща Мелина. За него животът е забавление, а забавлението - опасност. Той е царят на черната борса по време на войната, истински играч. Мрази немците, защото са силни и презира гърците, защото са слаби. Целта му е да вземе парите на немците, но играта си струва само ако им продаде дефектна стока. Винаги носи зареден пистолет и е готов да го използва във всеки един момент - срещу немците или срещу себе си. Малко след края на войната той наистина се самоубива с куршум в главата. Та този човек се влюбва в Мелина и тя решава, че е неотразим.

Двамата изживяват доста забавни и опасни мигове. Кефят се да не се съобразяват с военния час и да рискуват живота си в името на партия карти или просто на забавна вечер с приятели. Понякога обаче една смътна, тревожна мисъл гложди Мелина. Поглежда се в огледалото и вижда едно разглезено, добре живеещо с чужди пари момиче, което флиртува със смъртта за забавление, докато хората умират от глад. Казва това на Алексис, а той й отговаря: "Само на 17 си. Живей!" Чашата обаче прелива, когато веднъж Мелина, Алексис и двама техни приятели-актьори сядат в един бар, а след тях влизат двама есесовци с куче. Алексис демонстративно говори на кучето на немски, а един от есесовците се провиква "Щом като говориш толкова добре немски, ела седни при нас". Алексис се прави, че не го чува. Немецът изважда пистолет и с него им прави знак да дойдат веднага. Двамата актьори и Алексис отиват. Мелина обаче продължава да седи на масата си, сякаш е залепена за нея. "Ела и ти!", извиква й онзи. Тя отново не помръдва и той се прицелва в нея. "Броя до три и стрелям." Мелина не трепва. Едно, две. Тя седи. "Три!" Чашата до лакътя й се пръсва на парчета от куршума. Мелина обезумяла скача и се разкрещява: "Свиня, свиня!", без да помисли, че немецът може да я застреля. За щастие сервитьорът вече е извикал военната полиция и есесовците са изведени навън. За Мелина този случай е граничен и тя решава - никога повече няма да си рискува живота, за да прави глупави демонстрации.

След края на войната за Мелина започва тежък период. Двамата с Гиоргос - актьорът, нейната първа любов - сформират театрална трупа. Публиката посреща Мелина изключително враждебно - не просто, защото е лоша и несръчна актриса, каквато наистина е в онзи момент, а защото изглежда добре. По всичко личи, че е живяла и се е хранила добре по време на войната. Мъжът й е страхотно богат, а любовникът й - черноборсаджия. Навсякъде плъзват клюки и подозрителност. Критиците я сравняват със земята. Гиоргос се опитва да я успокои: "Не се срамувай, че не си умряла. Когато си млад, кръвта ти кипи. Морето е много синьо, мъжете са много красиви..." Мелина се въоръжава с... омраза. "Омразата ми към публиката тогава беше равна на нейната към мен." Отдава се на театъра и работи. Постепенно ледовете между нея и публиката се разпукват. Ролята на Бланш от "Трамвай Желание" е първият грандиозен театрален успех за Мелина Меркури. След всяко представление публиката става на крака и крещи името й. Кеф!

Тогава се появява проблемът - тя е от породата "актриси, които се смеят". Често й се е случвало да избухне на сцената. Някакъв неочакван жест на партньора, забавена реакция или шум сред публиката и тя е способна да зацвили от смях. Всъщност в трагични моменти в реалния живот тя също се смее истерично, вместо да плаче. Смее се, когато умира дядо й. Смее се, когато пред очите й катастрофира нейната любима приятелка Франсоаз Саган и тя се опитва да спре някоя кола, за да помогне на изпадналата в безсъзнание и притисната под колата си Саган. Ридае и се смее едновременно. Смехът й на сцената обаче започва да й създава сериозни проблеми. Едва не проваля една пиеса. Налага се режисьорът да се скрие зад завесата и да я боде с игла, за да й пречи да се смее. Сред рехавата публика на това представление обаче има един човек, който умира да гледа как Мелина се гърчи на сцената в неистови мъки да не се разсмее, но е достатъчно възпитан, за да крие лицето си - самият той, разбира се, се смее непрекъснато. Това жестоко, възпитано копеле винаги си купува четири места в театъра. На единия стол сяда, на другия си слага краката. На третия - бутилка узо и купичка лед, а на четвъртия - краставици и маслини. Пирос Спиромилиос (ах, тези гръцки имена, внимавайте да не се объркате) е най-пленителният, най-страстният, най-очарователният мъж в живота на Мелина. "Прекарахме заедно седем щастливи години. Той ме направи жена и ме научи какво е наслада".

На Пирос Мелина отдава сърцето си напълно - без страх и колебания. Той е красив, а физическата красота има огромно значение за гърците. Той е чувствен, кефлия, оптимист, изпитва неутолима охота за живот, обаче е привърженик на ужасното клише: има два вида жени - съпруги и любовници. Съпругите носят отговорност и имат достойнство, любовниците - не. Една съпруга, която има любовник, е курва, а мъжът по природа е полигамен и така нататък. Та нейният възхитителен Пирос е от онези мъже, които просто ти казват: "Обичам те. Стани моя любовница, но те предупреждавам, че макар да те обичам, винаги малко ще те презирам, защото си любовница." Това е просто вбесяващо за Мелина и тя не може да се примири с него.

Малко след раздялата си с Пирос актрисата подстригва косата си много късо, по момчешки. "Мелина, ти си най-еманципираната жена в цяла Гърция" - й казва нейният приятел, писателят Яковос Кампанелис. "Заради косата ми ли?" - пита Мелина. "Не, не заради косата ти. Ще напиша една пиеса за теб".

Кампанелис пише "Стела", а Михалис Какоянис (режисьорът на "Зорбас Гърка") заснема филма. За главната роля в този филм Мелина Меркури е номинирана за най-добра женска роля на фестивала в Кан през 1955 г., което за Гърция е истинска национална победа.

Мелина заминава за Кан с мисълта: "Ако не спечеля, ще умра!" Не печели. Кой знае защо тази година журито решава да не даде награда за най-добра актриса. На тържествения бал след награждаването Мелина се скрива в един ъгъл и се разплаква - разочарованието й е огромно. В този момент чува зад гърба си: "Нима наградата има толкова голямо значение?" "Да-а!" - изревава Меркури като магаре и се обръща. До нея стои мъж с много, много сини очи. "Заслужаваш много повече от нея", казва й той, целува я по бузата и си отива. Това е американският режисьор Жул Дасен.