По онова време Дасен е в "черния холивудски списък" на Маккарти и е преследван за антиамериканска дейност. Никой не иска да работи с него. Но тъй като успява да превърне един независим филм с нищожен бюджет ("Рифифи") в голям успех, става галеното дете на фестивала в Кан в онази година.

Истинската среща на Мелина и Жул Дасен е в Париж, няколко месеца след края на фестивала. Разхождат се и си говорят с часове. Не с часове, с дни. Мелина забравя колко много обича да спи и колко мрази да ходи пеш. Разказват си всичко, а на раздяла Жул й казва: I'm hooked. Какво означава I'm hooked? - пита Мелина стюарда-англичанин в самолета на път за Лондон. Означава "Хванах се на въдицата". Да, Жул Дасен вече се е хванал на въдицата. Мелина обаче - също. Тя е абсолютно сигурна - това е мъжът на живота й. Точно този кльощав, вече пооплешивял и побелял евреин с голям нос. Наистина харизматичен, но и наистина грозноват.

Следващите няколко месеца тя едва сдържа нетърпението си отново да види Жул. И както някога с първата си любов - актьора Гиоргос, така и сега обикаля всички киносалони, където дават филма на Дасен "Рифифи", в който той изпълнява и една малка роля. Научава филма наизуст. Така преживява, докато един хубав ден Жул пристига в Гърция. Мелина никога няма да забрави дните, които двамата прекарват в Делфи. С Дасен живеят десет години заедно, преди да сключат брак, тъй като той много трудно получава развод от предишната си жена, с която имат две деца. Жул Дасен изиграва огромна роля в живота й. Не само защото създава филма "Никога в неделя", който я прави безспорна световна звезда и за който тя печели наградата за най-добра женска роля на фестивала в Кан през 1961 г. Преди всичко, защото й дава опора в самотата и песимизма й - двете усещания, които тя непрекъснато носи дълбоко в себе си. Може би, защото и самият Дасен известно време е персона нон грата в страната си по време на "лова на вещици" и може да разбере мъката й по дома.

На 21 април 1967 в Гърция е извършен военен преврат и група полковници завземат властта. В този момент Меркури е в Ню Йорк, където играе в бродуейския спектакъл "Иллиа, любов моя", създаден по филма "Никога в неделя". Мюзикълът показва Гърция като слънчева, свободна и весела страна, а в същото време тя е управлявана от диктаторски режим. Много от приятелите на Мелина, останали там, са в затвора. Мелина изпитва зверски угризения, че точно в този толкова тежък за страната си момент, тя е далеч и играе в някакъв измислен мюзикъл. Един ден, в интервю за някакво радио, тя не издържа да говори само за театър, кино и роли и изкрещява: "Гнус ме е да играя Иллиа, защото всичко в този мюзикъл е лъжа. Гърция сега е един затвор!" "Правите изявление срещу правителството на Полковниците ли?" - пита водещият. "Не!" - изкрещява седящият наблизо Жул Дасен, който познава добре темперамента на жена си и е наясно, че тя изобщо не мисли в момента за последствията от думите си. "Да, правя изявление срещу полковниците" - казва Меркури. "Не ходете в Гърция. Не подкрепяйте с парите си един терористичен режим." Жул Дасен обаче греши. Мелина е наясно какво говори. Знае, че думите й ще я държат далеч от Гърция години наред. Знае, че по някакъв начин застрашава сигурността дори на собствената си майка, която е в Гърция. Изявлението на Меркури е заснето и с телевизионна камера и е излъчвано няколко пъти по NBC. Духовете са разбунени и още как! Хиляди гръцки емигранти се обаждат, за да поздравят актрисата и да й благодарят. Идват и първите заплахи - първо по телефона, а после и по пощата. Мелина започва да получава купища предложения за интервюта в най-четените списания, вестници, в най-гледаните предавания. Тя знае много добре - за медиите това е просто една "добра история". Момичето-проститутка от "Никога в неделя", което дръзва да се заяде с полковниците. Но тя го приема като дълг - да говори от името на всички гърци, които в този момент не могат да говорят.