„Цялата съм в косми – прекъсва разговора Мария, която има две котета у дома, – но пък котките са перфектният учител по дзен будизъм. Учат те да си гъвкав, ясно да очертаваш територията си. Успяват да ти покажат кога им се гушка и кога не трябва да ги занимаваш с нищо. Единствените животни, които може да те доближат с върховен интерес само за да помиришат зеницата на окото ти, а после най-невъзмутимо да изчезнат без каквато и да е умисъл.“

Н: Изключителна грация има в тях! Котката ми е първото същество, за което се грижа изцяло сам. Преди се смеех на хората, които наричат любимците си „мойто бебе“, а сега съм готов да си отрежа ръка, крак, какво ли не, само и само да зная, че е добре.

М: Имаш ли специфично отношение към хора, които имат котки? Аз например много повече вярвам на стопани на котки, някак си много по-бързо скъсявам дистанцията.

Н: Понеже приемам отношенията с котката ми за уникални, каквато е и тя самата, не мога да генерализирам. Както се бях зарекъл, че няма да работя в телевизия, се бях зарекъл и че няма да имам общо с момиче, което има куче, защото там любовта между стопанин и животно е от друго измерение. Но ето така се случиха нещата, че вече безкрайно много обичам и едно куче.

М: Страхотен начин да изразиш чувствата си към приятелката ти, казвайки, че обичаш кучето й! (Смее се.)

Н: Веднъж й казах: твоето куче е толкова добър придатък към теб, тази дума не бях ползвал с години сигурно… Но наистина е така, страхотни са заедно! А кучето й наистина е най-доброто куче на света, мамка му!

Планове за лятото?

Николаос: Ще направя така, че лятото ми да не се различава по нищо от всички останали лета. Искам да си взема почивката, която заслужавам и не успях да си набавя през изминалите години. Искам да си направя густото, да има Moet-и край мен… Каквото искат да си говорят хората, искам да ми е хубаво. На 26 стигнах дотук… ако не гръмна един Moet за това, че ми е кеф, за какво работя? Иначе планирам да почивам в България и Гърция, в България на палатки, в Гърция на Корфу или Халкидики. Най-хубавата гледка на света е там! Ще оставя котката на грижите на някой приятел с молбата да я гали, да я храни и да ми праща видеа, че е щастлива, за да не ми е гузно.

Мария: Аз не планирам, много спонтанен човек съм. Ей сега, преди една седмица, събрах багажа и отидох на морето. Все още не зная какво ще ми предложи лятото. Понякога се случва да имам спорадични ангажименти, които си изпълнявам и междувременно отскачам до морето – българското море все още има своите красиви уединени места.

Понеже плановете и стратегиите са нещо много относително, двамата се въздържат от съвети за верен път в близкото бъдеще на когото и да е. „Трябва да продължим с чувство за самоирония“, казва Мария на финала на срещата ни, когато все пак зачекваме темата. Говорим си малко и за прозренията, до които сме стигнали през последните седмици. „Времето минава толкова бързо, хората свикнаха с толкова непривични неща – с носенето на маски, с постоянното дезинфекциране, с факта, че трябва да сме на разстояние. Вярвам, че ще да спрат да ни правят впечатление неща, които няма да имат тежест във времето. Както каза Мария, нека се надсмеем над себе си, над времето и ситуацията и така в пъти по-уверено да продължим с нещото, наречено Живот“, допълва я Нико. Двамата се впускат към новото нормално със забързана крачка и усмивка на лице.

*Оставихме разговора нередактиран, в цялата му непукистка дързост и красота, по няколко причини. Първо и най-важно, от уважение към участниците в него. Второ, защото това е езикът и мисленето на новото поколение, истинският език, не лицемерно послушният, не изправеният с преса и лакиран до изнемога. Новото поколение, което ще влияе върху живота ни и което ни носи големия дар на искреността. Защото нали след пандемията щяхме да сме различни, по-честни, по-мили към другите, отворени към думите, с които светът ни говори. Светът, ние, имаме нужда от хумор, а той винаги леко люти на езика.