М: Ако можеш да направиш интервю с него, би ли го поканил в шоуто?

Н: Не сме се срещали досега, но зная, че няколко пъти си е позволявал да говори неща за мен в публичното пространство. Неща, които аз не бих изрекъл за човек, когото не познавам… като го видя, бих му казал: „Какво става, чиче?“. Само това – и ще видя как ще реагира. Ако е пичага, ще ми каже: „Какво става, келеш?“. Ще има някакъв пинг-понг. Не зная обаче дали егото би му позволило това.

М: А представяш ли си се след 19 години, още да имаш вечерно шоу…

Н: Много по-успял си се представям от това просто да имам вечерно шоу.

М: Какво би съхранило подобен формат за толкова дълъг период от време?

Н: Екип от наивни идеалисти. Хора, които истински искат да забавляват зрителя и имат афинитет към телевизионното изкуство. Аз лично имам страст към комедията. Много искам да бъде смешно. Да бъде хубаво смешно. Обожавам добрите смешки!

М: А гафовете?

Н: Гафовете също. Нека има гафове! Много мразя да презаписваме, ако се случи така, предлагам на екипа да ме оставят да го отиграя този момент. Няма перфектни хора. Няма човек, който през живота си да не е акал… И заради това нещо всички сме еднакви: обичали сме, повръщали сме, разочаровали сме се, оставяли са ни, оставяли сме някого. Толкова сме еднакви в природата си, че няма нужда да се правим на различни от това, което сме.

М: Има ли кауза, зад която би застанал?

Н: Това ме питаха и при първото ми интервю в телевизията. Живо се интересуваха дали нямам някое старо гадже, което само чака да стана популярен, за да извади порноклиповете с мен, но, връщайки се към темата, им отговорих – кауза с деца. Много обичам деца! Две години бях аниматор, в този период връзката ми с тях се задълбочи. Обожавам децата, въпреки че едва ли изглеждам като човек, който с лекота би отгледал свое… много обичам да излизам, много обичам партита, това не зная дали трябва да го казвам, но обичам да пуша трева от време на време. Разбира се, не прекалявам с нищо. Просто харесвам неща, които са табу за другите, но на които аз самият познавам границите. Разбрах наскоро, че в класовете на Коко Азарян и Тодор Колев са имали специални лекции за мярката. Най-важното за всяко изкуство и всичко човешко е да имаш мярка – да не съм прекалено лигав на екрана или прекалено разпуснат на улицата.

М: Какво ти коства хем да си себе си, хем да се съобразяваш? Какво би казал на хейтърите в България, които са известни с компетенциите си по всякакви теми и въпроси?

Н: Не искам да бъда груб, но бих им казал да си гледат работата! Това, което съм правил в живота си, никога не е било с цел да ядосам някого. Ако ти си човек, който ми се дразни само защото съм грък… какъв грък съм аз всъщност, не мога да кажа пет изречения на гръцки, само името ми е такова. Ако теб те дразни само това, както и че съм успял в България, проблемът си е изцяло твой.

М: Ще свикнат, при мен поне свикнаха. Случвало се е да ме питат откъде идва това Силвестър.

Н: Не знам дали си забелязала, но в България хората гледат доста собственически на телевизията, а водещите сякаш са хора, преминали цедката на изборите. Името ми е гръцко и само дотам, на който не му харесва, да свиква! Много са крайни хората понякога, но това е, защото не опитват да стъпят в обувките на другия.

М: Ето затова ни трябваше тази карантина, хората сякаш се кротнаха малко, забелязваш ли? Разбраха някак, че зависят от неща, които не зависят от тях.