Нико & Мария - в името на смеха

eva 23 July 2020

Снимка: фотография Павел Червенков, асистент-фотограф Кеворк Ванлян, стайлинг Мариета Ценова, коса Росица Петрова, грим Росица Димитрова

 

 

М: От 15 години съм в телевизията и никога не съм имала такъв експириънс, ако мога така да се изразя…

Н: Ама никога – никога? Купони с наркотици, с разврат?

М: Не, никога…

Н: Аз само работя, не че ми е тъпо от факта, но къде остана купонът?

М: Купонът е както си го направиш. Чувала съм истории като тези, които визираш, но никога не съм присъствала.

Н: Мен пък всички, които срещам в последно време, сега последно и актьорът Мариян Вълев, ме предупреждават – внимавай да не се поквариш! Покварата явно е навсякъде. Аз не съм я видял още, не съм я усетил, но ето – чакам я да дойде, за да видя дали да я отбия. (Смее се.)

М: Ами? Освен да ти го пожелая…

Н: Ще поработя и ще дойде в един момент. Много съм пресен още. Ти кога се срещна с bTV за първи път?

М: При първото издание на „България търси талант“. Предложиха ми да бъда водеща, в първия сезон бях сама. Всъщност бяхме двете – аз и моята малка телевизионна шизофрения. (Смее се.) Преди това работех в БНТ и имах нужда от някаква промяна. Беше много приятно, много хубаво, това беше първият ми проект за тази телевизия. Влязох директно в големия формат… световен формат, страхотно жури, хора с невероятен талант или с тотална липса на такъв, те също са ми много симпатични. А ти?

Н: Да ти призная, бях се зарекъл допреди 6 месеца, че никога, ама никога няма да работя в телевизия, защото вече бях прекарал известно време в медиите и знаех за какво иде реч. Тогава обаче bTV се появиха с офертата за водещ. А на мен това си ми беше мечтата, още от ученик – да правя вечерно предаване, без простотии, без политика, без някой да се взема насериозно. И няма как да откажеш на такова предложение. Разбира се, сега си промених цялостно отношението към ситуацията. Постепенно осъзнах, че е много по-трудно да правиш предаване, отколкото да водиш предаване. Много по-трудно е да създадеш облик, история, която не е съществувала до този момент, някаква повтаряща се шега… като това, че обичам дюнери или нямам подпис. Случвало ли ти се е хората да те питат за нещо, което си казала някога в ефир, но вече дори не помниш особено?

М: До ден днешен ми викат „МО“. Това е от образ, който се роди по време на снимките на видеоматериал на „Раковска“. Интервюирахме местен персонаж, който риташе автомобил на свой приятел, докато двамата си обсъждаха някакви неща, мина трети и просто каза: „МО“. Такова нещо не можеш да инсценираш, много ги обичам тези непосредствени моменти пред камерата. Веднъж например на „Пиротска“ спрях за интервю човек, който слушаше химна по радиото, правила съм и репортаж в паркче, където хората спяха по пейките, и шепнех, докато снимахме. Този тип материали съдържат в себе си шегата и иронията, но са също страхотна метафора, която можеш да използваш в работата си.

Николаос е любопитен имало ли е тв водещи или други личности, които са я вдъхновявали в професията, но на Мария й е трудно да посочи такъв: „Никога не ми се е случвало да кажа, ей този много ми харесва, ще правя като него“.

М: А на теб трудно ли ти беше да те сравняват с твоя, нека го наречем, предшественик? Защото мнозина си задават този въпрос.

Н: На мен ми е трудно да ни сравня двамата със Слави.

М: Защо? Ти приличаш на малкия му син. (Смее се.)

Н: Смешно е, защото и той е бил с дълга коса като млад… до 25 години аз също имах обеци на двете си уши. Имаме и общо минало в музиката (Нико е свирил на барабани, б.р.). От друга страна, той винаги си е бил по чалгата, докато аз си се кефя на рокендрола. Повече бих се радвал да ме оприличават на Джими Фалън, макар да не ми е любимец, ако трябва да съм честен. Няма място за сравнение в подхода ни със Слави при интервютата или в самия визуален облик на двете предавания. Сега ни сравняват, защото хората са гледали едно и също нещо в продължение на 20 години. След няколко сезона опитите за паралел ще отпаднат, мисля. Но това е някаква тежест, багаж, който си нося… Усещах го в началото, усещам го и сега. Онзи ден бях на улицата да си купя хотдог, а човекът, който го приготвя, ме посрещна с: „А, заместникът на Слави!“. Казах му: „Брат, не съм му заместник. Ако бях, това би означавало, че Слави ще се върне“. Да кажеш „новият Слави“, по бих разбрал, ама тогава ще се наложи да си правя и партия. Ти представяш ли си, всеки нов водещ да си прави партия!

« предишна страница следваща страница »
ТВОЯТ КОМЕНТАР
ТВОЯТ КОМЕНТАР