Правят си сайт, който е съвсем базисен, каквито са и уменията им с HTML. Тогава с помощта на Джо присъединяват към екипа „най-добрия инженер“, когото познават – Нейтън Блекърчек. Защото светът на технологиите и рисковите инвеститори не би се доверил само на две момчета с артистично образование и почти никакви бизнес познания. „Когато първият ни финансов консултант Джон Сейбел се срещна с нас и започна да ми говори за едни „ангели“**, които могат да ни помогнат, реших, че този човек е превъртял… За Бога! Вярваше в ангели!“, обяснява невежеството си на онзи етап Браян. Идеята да получи финансиране срещу дял от компанията обаче е единственият възможен път за развитие, затова той съчинява писмо, в което описва проекта си, и го изпраща до първите осем инвеститори. Отговарят му по-малко от половината, а тези, които склоняват за среща, не са впечатлени. Един от тях дори не си допива смутито, което е поръчал, става и си тръгва, без да каже „чао“.

Не само рисковите инвеститори, но и близките на Браян Чески не са особено добре настроени към начинанието му: „Спомням си, че когато казах на майка какво правим, реакцията й беше: Отдаваш надуваеми легла от квартирата си, за да си помагаш с наема, да разбирам ли, че вече не работиш в студиото?“. На Коледа същата година Браян се прибира, а много от близките му се шегуват с него, че се счита за предприемач (такъв, според него, човек става първо в ума си, дори още да не разполага с работещ бизнес). Бизнес, който си склонен да браниш независимо от трудностите, бизнес, който опитваш да задържиш на повърхността, дори когато нямаш повече от бутилка кетчуп в хладилника, бизнес, който мобилизира цялата ти креативност. Особен креативен връх на Браян и партньора му Джо са 2 кутии със зърнени закуски, които двамата „ребрандират“ малко преди президентския дебат от втората кандидатура на Барак Обама. Нямат пари да произведат собствени такива (това би струвало поне 200 хил. долара), затова с помощта на приятел принтират 500 кутии с карикатури на двамата кандидати (пълни с купено от магазина съдържание) и изпращат до медиите (между които NY Times), които започват да тръбят за малкия иновативен бизнес от Сан Франциско, който „храни“ гостите си с тези оригинално поднесени cereals. Междувременно кутиите набират популярност и предприемачите успяват да ги продават за 40 долара броя.

Приходът от зърнените закуски не може да осигури средства за развитие на бизнес идеята. Малко преди да се откажат окончателно, Браян, Джо и Нейтън имат една последна среща, която може да им подари така мечтаната подкрепа от инвестиционен фонд. Тя започва конфузно, развива се по същия начин, а Пол Греъм от Y Combinator, който провежда „интервюто“ им, е силно изненадан –„Защо, по дяволите, хората биха използвали Airbnb?“. Малко преди да си тръгнат обаче, Браян и Джо оставят на масата две от ребрандираните кутии, които напомнят на инвеститора (също възпитаник на RISD) за успешния им маркетингов трик. „Вие сте като хлебарките – спомня си за компанията Пол, – оцелявате и след ядрен взрив“, им казва той, а няколко часа по-късно се обажда с „да“, след което нищо в хотелиерската индустрия няма да е вече същото.

Днес ситуацията пред Airbnb и създателите й изглежда много подобна на периода, в който са били на косъм да оставят мечтата зад гърба си – силно понижение на активите, разклатен бизнес модел. Изпълнителният директор Браян Чески обаче, един от подкрепилите основания от Бил Гейтс и Уорън Бъфет The Giving Pledge (кампания, която насърчава милиардери да дарят по-голямата част от богатството си за благотворителност, б.р.), не се вълнува от парите толкова, колкото си мислят повечето хора. Той вярва, че с действията си може да промени средата, и това е по-важно от всичко друго. Нека не забравяме, че платформата му направи революция в отдаването на недвижима собственост, тогава защо да не устои в трансформирания в последните седмици свят? 

*Unicorn компания (от англ. еднорог) – стартъп, оценяван на милиард долара.

**Бизнес ангели – рискови инвеститори.