Има нещо много уютно в Япония. Всеобща идея и мисъл на човек да му е удобно – в малките неща. Просто стремеж всичко да е лесно и безпроблемно за ползване и за изпълнение на битовите нужди по виртуозен начин. Изпипано и с идея да служи дълго и добре. Вървях си по улицата и се опитвах да си спомня дали преди седем години въздухът беше същият, или дали аз го усещам по същия начин...“

Да, Япония все още й е на сърце. Още повече че чрез нея осъзнава и колко ценни предимства има животът в България. „В Япония достъпът до култура и изкуство – театър, кино, концерти, фестивали, изложби – е изключително ограничен. Тези неща са много скъпи и се намират много далеч от местата, където живеят обикновените хора. Там разслояването на обществото е отчетливо и категорично. За масите остават развлечения като телевизия и по-евтините заведения. Тук при нас, в България, всичко ти е на една ръка разстояние и е напълно достъпно. Не знам дали оценяваме достатъчно това огромно предимство.“

Бинго! Палачинките се получават – точно такива, каквито трябва да бъдат, и много вкусни! Слепваме ги две по две с бобената паста, а след това черпим наред – фотографа ни Мики (който заявява, че без бобената паста палачинките са по-хубави), както и търпеливите и много любезни момичета от шоурума. Всички ядем дораяки и дори ги намираме за много яки, когато поглеждам целия ад върху и около индукционния плот, купищата съдове и прибори, изцапани с тесто и бобена паста, и прочие. Леко ми прималява какво миене ни чака, когато изведнъж кой знае защо се сещам за онзи пакет със странното нещо, приличащо на пластилин, което Йошико ми бе подарила и което дори забравих да покажа на Маргарита, за да ми каже какво е. Измъквам го от чантата си. Маргарита чете йероглифите и се усмихва. „Отвори го“ – казва ми. Разрязвам върха на пакета и виждам вътре изключително гладка тъмночервеникава смес. „Опитай!“ – продължава Марги. Опитвам. Вкусът, скъпи читатели, ми е изключително познат – кестенов. Да, това беше истинска, напълно готова сладка бобена паста, която добрата ми приятелка от Токио ми е изпратила, за да не се мъча да си правя. И това ако не е история с поука!

Добре че в шоурума разполагаха със съдомиялна, алилуя! А след като приключихме с нашите дораяки, двете с Марги отидохме в едно заведение да пием вино и да пушим цигари. Около нас валеше ли, валеше, а тя ми разказа още много-много неща за Япония, включително и за това как японците имат навика, докато се хранят, да сърбат със страшна сила.