„Докато живеех в Япония, много обичах да се лутам из книжарниците... В една от най-големите им книжарници – „Кинокуния“ – се загледах в една книга на Харуки Мураками. Беше сборникът му с разкази „Изчезването на слона“ (сравнително наскоро издаден и у нас от Colibri). В онези години Мураками тъкмо бе започнал да набира популярност, макар и съвсем да не беше чак такава звезда. Отворих книгата и прочетох разказа „Да срещнеш 100% идеалното момиче в ясна априлска утрин“. Страшно ми хареса, беше много романтичен и взех, че го преведох за едно българско литературно издание. Това ми беше първият превод. Тогава и усетих това неповторимо чувство, което аз наричам „японска носталгия“ и което за мен е важна част от Япония. Това е особена носталгия – щастлива. Амели Нотомб също говори за това. Меланхолия. Смраченост. Бавност. Хармонията между тъгата и красотата. Прилича на джаз. Самият Мураками обожава джаза, имал си е дори собствен бар. Джазът се вкоренява в Япония след Втората световна война заради американците. Японците обаче нямат равни в това да вземат нещо и да го развият, надградят. Така е с джаза, така е с японското уиски.“

Стоп, Маргарита! Никакви японски съпруги наистина не става от нас. Джаз, Мураками, японска носталгия, а многострадалната ни бобена паста вече е погълнала сладкия сироп и й е писнало да се върти на дъното на тенджерата. Слава Богу, не е загоряла, амин!

В книгата пише: „От пастата се вдигаше пара, съживявана от движението на шпатулата, минаваща през нея. Когато я разстлаха върху памучната кърпа, пастата блестеше и наситен, фин аромат изпълни цялата кухня“.

Пара се вдигаше и от нашата паста – дотук добре. Шпатулата, с която я разбърквахме, обаче хич не я съживяваше, ами напротив. Един Господ знае защо! Разстлахме бобената паста върху памучна кърпа в очакване да блесне и наситен, фин аромат да изпълни шоурума на Miele. Аромат имаше, блясък – никакъв. Молим нашия фотограф Мики да не снима точно тази картинка. Добре де, за първи път ни е все пак. Опитваме. Вкусът е необикновен, кестенов. Но не е зле, никак не е зле.

Маргарита започва да се занимава сериозно с преводаческа работа едва преди три години като скача директно в дълбокото с тежкия роман „Мълчание“ на Шюсаку Ендо, по който Мартин Скорсезе снима едноименния филм. Трудна йероглифика, религиозни термини, но в България се превръща в бестселър. „За да си преводач на художествена литература, трябва да се чувстваш добре сам със себе си. Аз обичам да съм сама – имам си мислите, идеите, добре ми е. Влизам си в книгата, излизам си от книгата, налагам си свой собствен ритъм.“

След това превежда книгите „Любимата формула на професора“, „Сладка бобена паста“ и „Хотел Ирис“, която всеки момент трябва да излезе. „Сладка бобена паста“ е голям хит във Франция. Според Маргарита, защото в книгата има храна, тъга, нежност и липсват всякакви схеми и всякакъв намек за екшън.  Млад мъж държи заведение за дораяки, но приготвя закуските механично и заведението му едва върви. При него идва възрастна жена, която му предлага да работи в заведението му и той открива, че тя е голям майстор на сладката бобена паста. Скоро всички започват да купуват от техните дораяки, а мъжът постепенно научава истината за живота на възрастната жена. „Следващата книга с мой превод, която ще излезе, е „Хотел Ирис“ и е доста провокативна, защото в нея става въпрос за изкуството на връзването „шибари“...

Шибари! А палачинките за нашите дораяки? Захващаме се смело, защото палачинки поне сме направили тонове през годините – аз поне дори и във формата на сърца съм правила, ех! 3 яйца, 5 с.л. прясно мляко, 1 ½ ч.ч. брашно, ½ ч.ч.захар, 1 ч.л. бакпулвер или сода и 2 с.л. мед. Всичко това се разбърква много хубаво. Получава се доста гъста смес, от която със супена лъжица (а не с черпак) се излива върху намасления и нагорещен тиган нещо като кръгче с диаметър 4–5 см. Ако разполагате с форми за американски палачинки, ще ви се получат красиви, равномерни кръгове, но иначе пък палачинките изглеждат някак по-домашни. Когато се зачервят хубаво, се обръщат от другата страна. 

Любовта. Типичното японско преживяване на любовта Маргарита определя по следните начини – „не съвсем любов“, „около любовта“, „сянката на любовта“. „Влюбените винаги се разделят по един или друг начин. Или въобще не могат да бъдат заедно. Японците обичат идеята за тъгата, за очакването. Като в „Любовникът“ на Маргьорит Дюрас. Привличане до безнадеждност.  Понякога обаче аз се изморявам от това и имам нужда от нещо свежо, латиноамериканско например. Искам да ми е слънчево, да изтрия тази тъга“ – казва ми Марги.  

Преди две години тя и 16-годишният й тогава син Юан заминават при Рьо в Осака, тъй като бащата и синът не се били срещали около 7–8 години. Отсядат в апартхотел, като техният апартамент е на 25-ия етаж. Марги ми чете мейл, който е изпратила тогава на своя приятелка: „…Събудих се от шумове от строеж и от жега. Климатикът работеше, но бях забравила прозореца към терасата. И така, за пръв път в целия си блясък при мен нахлу делничният шум на Осака. Работен шум! Винаги съм го обичала, първо, защото е щастлив, съзидателен шум, и второ, защото имам възможност да му се насладя отстрани и реално да почувствам спокойствие и тишина при себе си. Отдих. Когато дръпна пердето на терасата, се сещам за филма „Изгубени в превода“. И за саундтрака. 25-ият етаж явно е място, предназначено за размисли. Изнервена от хаоса в стаята, върху който играеха слънчеви зайчета – отворени куфари, опаковки от сандвичи, намятани хавлиени кърпи, паспорти, се облякох набързо и пълна с негодувание излязох да търся кафе.