Получавам от моята приятелка Йошико Минекава (токийско момиче, учило кино в България, което всяка година прекарва около два месеца в нашата страна и говори доста добър български) пакет с японски дарове – 500 г боб адзуки, маска за очи, представляваща платнена торбичка, пълна с боб адзуки и боб мунг, която се затопля в микровълновата и се слага на очите (не питайте защо, не знам), както и добре запечатан плик с нещо, което удивително прилича на пластилин.

Защо обаче Йошико ще ми изпраща пластилин?! Навсякъде пише само на японски, да му се не види! Обаждам й се, за да й благодаря и да я попитам кога ще ми обясни какви са тези странни пакети. „Сега нали има Синелибри?“ (действието се развива през октомври, по време на кинолитературния фестивал CineLibri в София – б.р.). Там има филм „Сладка бобена паста“. В него всичко видиш“ – казва ми делово моето токийско момиче. Така започна цялата тази история.

Киносалонът, където се прожектира филмът „Сладка бобена паста“ на може би най-добрата съвременна японска жена кинорежисьор Наоми Кавасе по едноименната книга на Дуриан Сукегава (издадена у нас от Colibri), бе претъпкан, а филмът ни представи преводачката на книгата на български Маргарита Укегава. Само с няколко изречения, при това лишени от всякаква претенциозност и клишираност, тя ни поднесе есенцията на филма, на книгата, а по някакъв начин дори и на японската култура. Е, доколкото е възможно в този формат, разбира се.

Маргарита е висока, красива, с рафиниран вкус за дрехи, музика, литература, филми и въобще за живот, а пък и решавам, че азиатски издължените й очи и характерната й фамилия вероятно крият тайнствена японска нишка. И тъй като моята Йошико така и не съумя да намери време да готви боб адзуки с мен – грях, който вероятно ще й простя един ден, – се обърнах към Марги с тази молба, като е редно да призная, че идеята двете да направим именно сладка бобена паста принадлежи на любимата ми Ади (Адриана Попова) от екипа на EVA. Маргарита се нави веднага. „Не съм готвила такава паста досега, но може да оплескаме всичко и да се позабавляваме.“  

Така и се получи. Нашите страшно мили домакини от Miele ни предоставиха за целта готварския остров с извънземните плотове и абсорбатори на марката в новия си шоурум на бул. „Витоша“ 112 и дори ни направиха невероятно кафе – за който не знае, освен страхотни кафемашини, Miele предлагат и собствена селекция висококачествено кафе, което непременно трябва да се опита.

Малко инфо за начинаещи. Бобът адзуки е най-нискокалоричният и лек сорт боб, вари се много бързо и според аюрведа е най-полезната храна за бъбреците и надбъбречната жлеза. Представлява малки блестящо-червени бобчета, а в България можете да го откриете в магазините за здравословни храни. Той е широко използван в източната, но най-вече в индийската и японската кухня. Сладката бобена паста, която японците приготвят от него, представлява нещо като вкусен мармалад от сварен и намачкан по-грубо или по-фино боб адзуки, захар и малко мед. Дораяки пък е класическа японска закуска, която Марги определи като „японската версия на нашата кифла с мармалад“. Това са пухкави кръгли палачинки, по-близки до американските, отколкото до френските, които ние тук правим, слепени по две с въпросната сладка бобена паста.

Преди да започнем голямото готвене, пък и докато готвим, ще ви представя Маргарита Укегава. Оказа се, че в жилите й не тече японска кръв. Фамилното й име идва от бившия й съпруг, с когото са разделени много отдавна и с когото имат син Юан, вече 18-годишен. А „азиатските“ й очи са наследство от баща й, който си е чист българин, но явно с оцеляла от нашите индоевропейски предци монголоидна форма на очите. Неслучайно прякорът му бил Китаеца.