„Вече не съм красива и това е голяма благословия. Миналото на топмодел ми тежеше като окови, щастлива съм, че живея без този тежък товар – лека и спокойна, приела промените в тялото и лицето си, в духа и емоциите. Не се страхувам да изчезна и съм свободна“, признава една от най-прочутите италианки в света. Аристократка по произход, бунтарка по природа, красавица по рождение – истинско диво сърце.

Документалният филм „Изчезването на моята майка“, вдъхновен, посветен и с участието на Бенедета Барзини, бе планиран като гвоздей в програмата на фестивала за документално кино Master of Art. Организаторът на кинофорума Найо Тицин бе предвидил и среща на българската публика със самата Барзини, но ситуацията се промени и в настоящия момент тази среща се отлага. Нашият съвет обаче е, ако имате възможност, не пропускайте този филм и следете за новата дата на премиерата му.

Бенедета Барзини е от хората, които вдъхновяват, променят и пробуждат.

Кое е това момиче

Тя е на 76 години и има особено мнение за възрастта, красотата, аристокрацията, известните хора, майчината обич и цигарите. За всичко това говори открито, без страхове и опити да се хареса, в документалния филм „Изчезването на моята майка“, заснет от сина й Бениамино Барезе. Създателите на независимата продукция, която за първи път се срещна с публика в рамките на фестивала, създаден от Робърт Редфорд – „Сънданс“, започват снимките уж на шега, защото нравът на Барзини е непредсказуем. Дори и собственият й син не може да контролира или организира майка си, така че да се подчини на ритъма на снимките или сценария. Всъщност сценарий в класическия смисъл на думата няма. Камерата следи една от най-големите звезди на модния подиум и любимка на модния фотограф Ричард Аведън и записва всекидневието й, реалния живот на жената, която цял живот мечтае да бъде забелязана и търси вниманието, ласката и обичта, защото като дете израства в аристократично семейство със странни порядки.

През годините будната и дръзка Бенедета се превръща от грозно пате в красив лебед – уж стандартна история, в която героиня е една необикновена жена, преминала през бурни житейски приключения, искаща повече от всякога да изчезне. До момента, в който не попада в обектива на филма „Изчезването на моята майка“ и в последната рекламна кампания на модния гигант „Гучи“. Дами и господа, една истинска долче вита версия на госпожа Стихийно бедствие – Бенедета Барзини.

Дискретният чар на буржоазията

Родена в семейството на аристократи на 22 септември 1943-та в Порто Санто Стефано, Бенедета Барзини не помни много от детството си. Баща й е прочутият политически активист и журналист Луиджи Барзини-младши, а майка й, красавицата Джанилиза, е наследница на богатата фамилия Фелтринели. Малката Бенедета вижда родителите си само по важни семейни поводи и тържества, отгледана е от бавачки и до седмата си година не помни да е била прегръщана или целувана от майка си, която предпочита да пази емоциите си за тежките светски събития в Милано и Рим. Първата проява на нежност получава на летището в италианската столица, когато се сбогува с родителите си на път за известен колеж в Ню Йорк. Преживява раздялата с любимата си бавачка трудно и петте години отвъд Океана й костват булимия и чести посещения в частните кабинети на водещи психоаналитици. Завръща се в Европа, без да види родителите си, защото е изпратена в швейцарски колеж, но истината е, че учебното заведение е за деца с особена емоционалност и със строг надзор. Прави опит да избяга, но е задържана и върната в училището, където е и надлежно наказана. Бунтарството й се оформя в изключително тежка среда и е единственото й оръжие срещу горчивата реалност.

При едно от завръщанията си в Рим е харесана от моден редактор и това променя живота й. Успоредно с кариерата на модел, при това много успешна, Бенедета Барзини открива дълго критите от нея изкушения в живота – любовта и романтиката на бързи обороти. Влюбва се до полуда в дясната ръка на Анди Уорхол – режисьора Джерард Маланга, за когото се сгодява. Той посвещава на красивата италианка няколко поеми, но не успява да я отведе пред олтара. Бенедета Барзини бяга от всичко, което заплашва самостоятелността й, брака включително.

Когато се завръща в Италия, участва в няколко филмови продукции и се влюбва отново. Италианският режисьор Роберто Фаенца успява да укроти духа й и я прави своя законна съпруга, но… само за няколко месеца. В нощта, в която Бенедета дава живот на близнаците им, Роберто я напуска, като отказва да поеме грижите за децата им. Красавицата ги отглежда сама в обща квартира, която дели с две студентки и един професор. Затворила е по своя воля вратите на фамилното имение и е прекъснала контактите с родителите си. Впуска се в кариера на политическа активистка и доброволка в местна болница. По-късно се омъжва за графичния дизайнер Антонио Барезе, от когото са другите й две деца. Едно от тях е Бениамино Барезе – режисьорът на филма „Изчезването на моята майка“.

В единствено число

Преди две години в интервю за британското издание на Vogue, посветено на вечния дуел между женската красота и времето, главният редактор Едуард Енинфул успява да убеди Бенедета Барзини да влезе в една от заключените стаи на съзнанието си, която избягва повече от всичко на света – спомена за модната й кариера през 60-те и 70-те години на миналия век и срещите й с прочути личности. От дистанцията на годините Барзини се впуска в това ментално завръщане, но остава вярна на критичния си ум и характерната за нея способност да назовава нещата и хората с истинските им имена – без капчица свян или задръжки.