Бляскавата история на бранда е събрана в излязла наскоро книга, написана от Франческа Картие Брикел. Четиресет и една годишната наследница на най-малкия от голямата тройка Картие, установилия се в Лондон Жак, отраства в графство Съри в прилично, но не безумно богато семейство. Майка й е учителка, баща й работи в лондонското Сити. Франческа учи английска литература в Оксфорд, когато се запознава с бъдещия си съпруг, настоящ частен банкер. Следва и в парижката Сорбона, след което започва също да работи като банкер. След смъртта на прадядо си се мести в къщата му на Лазурния бряг. Още преди това тя започва да записва спомените на дядото, да се рови в прашни сандъци, пълни със забравени семейни архиви, с писма, свидетелстващи за връзките с Коко Шанел, Елизабет Тейлър, Грейс Кели, със синекръвни и просто богати особи.

За да направи картината още по-пълна, Франческа, с току-що роденото си дете, привързано към гърдите й, тръгва по следите на
фантастични истории. В Мумбай разговаря с наследници на махараджите, в Париж разшифрова надписи на надгробни паметници, в Шри Ланка посещава находища на сапфири, в Персийския залив изследва търговията с перли. Книгата й „Картие: Неразказаната история на семейството зад бижутерската империя“ е пълна с блясък – няма как иначе при толкова много злато и платина, диаманти и изумруди, при толкова много кралски величия, светски лъвове и лъвици.

Някои от откритията на Картие са направени при любопитни обстоятелства. Още основателят Луи Франсоа продавал в магазинчето си часовници, но повратът настъпил през 1904 година. Дотогава мъжките часовници били джобни и за бразилския летец Алберто Сантос-Дюмон било много неудобно, когато по време на полет трябвало да отлепи ръка от щурвала и да бръкне в джоба си, за да разбере колко е часът. Той се оплакал на приятеля си. За късмет този приятел се казвал Луи Картие, който прикрепил към часовника кожени каишки с катарама. Така се родил хитът – часовникът Santos, който летецът наложил като аксесоар на истинските мъже. Дотогава ръчни часовници имало само при дамите, но не били особено популярни поради модата на дългите ръкавици.