Луи Франсоа предал знанията си на единствения си син, който, за щастие, наследил финия му усет към красотата на благородните метали и скъпоценните камъни. Алфред не се притеснявал да търси вдъхновение в различни култури и смесвал стила на Луи XVI  с египетски и етруски стил, от 17. век взел панделката като мотив, от природата – изображенията на цветя и животни, на пеперуди, водни кончета, делфини. Пренасял ги и върху златните и сребърните сервизи, които ателието му правело. Алфред преместил магазина си на разкошната улица Рю дьо ла Пе. След него и други бижутери пренесли бутиците си на нея и на близкия площад Вандом. И до днес районът привлича със сияещите през витрините великолепни бижута и дирижира модния керван.

Казват, че третото поколение често проваля създаденото от бащите и дедите, но при Картие се случило друго. Алфред имал трима синове, които превърнали златната ябълка в световна империя. Пиер оглавил филиал на Cartier в Ню Йорк, Жак – в Лондон, Луи останал в родината, оженил се за унгарска принцеса и отворил нова страница в изкуството. Той не просто застанал начело на парижкото седалище на фирмата. Бил нещо като Стив Джобс на времето си. Наясно, че покоят е най-големият враг на твореца, той търсел вдъхновение навсякъде – при плетачите на дантела, в произведенията на майсторите железари, в ислямското и далекоизточното изкуство. Вглеждал се в архитектурните детайли по улиците на Париж.

В старинните книги откривал изключителни илюстрации. Най-големият му пробив била платината. Дотогава бижутерите я избягвали, защото била по-твърда и трудна за работа. Луи използвал тънки, почти невидими нишки, за да закрепи на тях диаманти, рубини, изумруди и смарагди – платината издържала тежестта им. Така се появили гирляндите от скъпоценни камъни – колиета и диадеми, при които усещането е, че камъните левитират във въздуха. Светът, по-точно онази част от него, която можела да си позволи Cartier, полудял по новите бижута.  

В началото на 20. век имало огромни богатства и ограничени начини да ги покажеш, казва Франческа Картие Брикел, правнучка на единия от тримата братя, Жак. Днес може да си купите частен самолет или яхта с площадка за хеликоптер, но тогава големите богаташи – доларовите принцеси в Америка, руският императорски двор на Романови и индийските махараджи, се състезавали в размерите на тиарите. А и нямало социални мрежи, в които да получат съответстващия на тези размери хейт. Това било времето, когато Cartier стават официални доставчици на британския крал Едуард VII. За коронацията си през 1902 година монархът им поръчал двайсет и седем диадеми, определяйки ги като бижутери на кралете и крале на бижутерите. В следващите години брандът става официален доставчик на краля на Испания Алфонсо XIII, на руския император Николай II, на белгийския крал Албер I, на египетския Фуад I и на албанския – Зог I. Положението било – ако си император или крал, трябва да имаш Cartier.