Една от най-дългоочакваните изложби в Лондон – „Портретите“ на Едвард Мунк (1863–1944) в Националната портретна галерия, е представена като различен поглед върху творчеството на създателя на шедьовъра на експресионизма – картината „Вик“.

Този опит да се представи друг – по-спокоен и съзерцателен период от творчеството на художника, се оказа голямо предизвикателство. Полярните мнения разделиха арт критиката на Острова до такава степен, че перото на „Гардиън“ Алистър Сук не се стърпя и реагира с думите: „Портретите“ трябва да ни убедят, че Мунк е бил нормален, но аз не съм убеден в това. А вие?!“

Идеята на кураторите на изложбата съвсем не е била да представят просто алтернатива на тревожността на Мунк. Според тях експозицията се опитва да представи и друго лице на художника – понякога търсещо следите на надеждата, с ясната представа, че донякъде му е отнета свободата да решава на кого да продава картините си или в чии ръце да остави най-ценното си притежание – своята ранима душа. 

Самият Мунк използва таланта си като отмъщение, смятат кураторите на изложбата и дават за пример портрета на доктор Даниел Джейкъбсън, който лекува Мунк в частна клиника в Копенхаген след алкохолно отравяне. „От пръв поглед става ясно, че Мунк не харесва Джейкъбсън, защото смята, че е силно контролиращ, и затова рисува портрет, в който лекарят е показан в поза на всевластния Хенри VIII, но обхванат от пламъци. Според писмата, запазени в архивите на Мунк, коментарът на Джейкъбсън е бил: „Погледнете картината, тя е пълна лудост – отмъщение!“.

В същото време към членовете на семейството си Мунк е изключително нежен. Съдбата е неблагосклонна към Едвард. Майка му умира от туберкулоза, когато той е на пет години, а няколко години след това умира и сестра му Софи. Децата живеят в постоянен страх, тревожност и несигурност, подхранвани и от историите на Едгар Алън По, които баща им Кристиян чете за лека нощ. Години по-късно, дори когато се влюбва, Мунк рисува призрачни създания. Такъв е портретът, наречен „Брошката“, литография от 1902 година. Изобразява Ева Мудочи, британска цигуларка, която художникът е обожавал, но това не му е попречило да я нарисува като призрак с празни, почти демонични очи. 

И ако е вярно, че от всеки портрет наднича един добре прикрит автопортрет, душата на Едвард Мунк е била като тъмен пратеник. Самият той е казвал, че изкуството може да се роди само в душа, в която живеят много зверове и демони.