Разривът настъпва, когато трите деца на семейство Кемпнер напуснали семейното гнездо и постъпили в колежи и университети. Вместо да тъжи и плаче за опустелите детски стаи, Нан решила да постъпи практично и превърнала и трите в свои дрешници. Том не издържал и за първи (но не и за последен)път се пренесъл да живее при любовницата си Айрис, с която потушавал самотата си в последните години. Преди да тръшне вратата зад гърба си, с язвителен тон предложил на Нан да превърне и семейната им спалня в гардероб и бил готов да се закълне, че тя наистина обмислила предложението му.

Раздялата с Том кара Нан да предприеме друга крачка – твърде рискована за времето си – да си направи пластична операция на брадичката. Тя е една от първите жени в света с козметична пластична операция, направена не е ясно кога точно през 80-те. За щастие – успешна, понеже подобни интервенции тогава са високорискови и с непредвидим ефект. Няколко месеца по-късно Томас се върнал при нея. Не заради пластичната й операция, а защото всъщност не можел да живее без чувството й за хумор и най-вече без спагетите й. Никой на света не можел да прави спагети като нейните – нито отличната им домашна помощница, нито шеф-готвачите в най-изисканите италиански ресторанти, нито неаполските селянки, които уж били израснали до печките, разбърквайки с дървените си лъжици домашното песто със сушени домати. Нан обаче, Царицата на всичко, била очевидно царица и на спагетите. Цял Манхатън знаел това. Знаел го и Том Кемпнер. Нан не се възпротивила на неговото завръщане у дома. Откакто се познавали, винаги той бил този, който пръв поднася извиненията си след скандал.

През последните години от живота си Нанси е принудена да носи кислородна маска, за да може да диша. Цигарите и купоните до среднощ си казали думата, докарвайки й мъчителен емфизем. Понякога няма сили да извърви и най-краткото разстояние и се налага да използва инвалидна количка. Това, разбира се, не й пречи да посещава седмиците на модата. Там и без това остава без дъх. Помагат й внуците й, които по-късно в нейна чест създават собствена модна марка.

След смъртта на „най-влиятелната сошалите дама в историята на Ню Йорк“, както я наричат мнозина, музеят Метрополитън организира мемориална изложба с дрехи от колекцията й. „Най-после достатъчно голям дрешник!“ – сигурно е въздъхнала облекчено Нан Кемпнер, наблюдавайки събитието някъде отгоре.