Нан Кемпнер - кралицата на всичко

Онова, което изпитвам към дрехите, е същото, което пияницата изпитва към чашката, казва Нан Кемпнер

Ирина Иванова 18 January 2020

Снимка: getty images/guliver

 

Макар Нанси да не е вчерашна и да е абсолютно наясно с паралелния живот на съпруга си, тя не се поколебала да организира бляскав бал за 500 души по повод 50-годишнината от брака им. 50 хиляди свещи огряват Нюйоркската ботаническа градина в онази нощ, а масите са подредени под антични арки от ковано желязо, обвити в бръшлян. Един от най-известните в онези години джаз оркестри долетял специално за случая от Париж и отговарял за танците. Бил незабравим купон, но не заради него Нан има славата на изключителна домакиня. Тази си слава тя дължи на всички онези случаи, в които някаква беда я сполетява в последния момент преди да дойдат гостите, или пък дори след това, и тя разрешава всичко сякаш с вълшебна пръчица. Срив в климатичната система или внезапно изсипали се 50 непредвидени и много гладни гости? Няма проблем! Нан отваря огромните френски прозорци, раздава ветрила, приготвя спагети… „Нервната домакиня съсипва партито“ – убедена е тя и затова няма нещо, което да я изплаши. Дори самата принцеса Даяна възлага именно на Нан организацията на грандиозното благотворително събитие през 1997 г., на което аукционната къща Christie’s разпродава на търг някои емблематични тоалети на лейди Ди.

За Нанси Кемпнер приказният свят на най-богатите и най-известните винаги си е бил нейният свят. Родена в Сан Франциско в семейството на  заможния търговец на автомобили Албърт Шлезинджър, собственик на най-голямата автокъща в Калифорния (и близък приятел и партньор на самия Хенри Форд), и съпругата му сошалите Ирма, Нанси има изключително привилегировано детство – най-добрите частни училища, незабравими лета в разкошната семейна ваканционна къща на брега на езерото Тахо, цял отбор готвачи и прислужници… Когато е на 12, благодарение на целия този сладък живот, пък и на пубертетските хормони, тя напълнява рязко и само за няколко месеца забива 64 кг. За майка й това е краят на света. Ирма вика лекар по спешност и той предписва на малката пухкава Нан високопротеинов и нисковъглехидратен режим на хранене. Всички служители в кухнята са информирани за диетата на момичето и са заставени да бдят то да я спазва. Така в следващите години Нан постепенно отслабва с 18 кг. Никога повече тя не си позволява тегло над 50 кг при ръст от около 1,70 м, което при нейната грацилна структура наистина изглеждало като кльощавост. Пропушва още 14-годишна, защото все пак трябва да слага нещо в устата си, а любимото й четиво стават готварските  книги, описващи всички най-вкусни неща, които не трябва да опитва в никакъв случай. Нейната кльощавост – „като стръкче целина“ – е легендарна и е неизменна част от елегантността й. „Колкото по-богати, толкова по-кльощави“ – описва писателят Томас Улф богатите манхатънски дами от породата на Нан в книгата си „Кладата на суетата“. Е, да, Нан Кемпнер добре познава тази клада.

„Всички мои дрехи стоят великолепно на Нан, защото тялото й е като закачалка“ – казва къде на шега, къде не дизайнерът маестро Валентино Гаравани. Самата мисис Кемпнер пък предизвиква голям шум с едно свое интервю, в което заявява, че се ужасява от мисълта, че е възможно един ден да стане „закръглена“, както и с директното признание, че ненавижда дебелите хора. Америка дълго не й прощава тези думи.

Онова, което изпитвам към дрехите, е същото, което пияницата изпитва към чашката
Първата си рокля висша мода – истински шедьовър в бяло, създаден от младия Ив Сен Лоран, който тогава все още работи за модна къща Dior – Нан купува с благословията на майка си. Току-що е навършила 19 години и е напуснала, без да се дипломира, някакъв си колеж за дами в Кънектикът, след което е изкарала няколко месеца в Сорбоната в Париж, учейки рисуване при култовия в онези години художник и авангарден кинорежисьор Фернан Леже. След като я наблюдавал внимателно достатъчно дълго време обаче, Леже й казал честно и право в очите само едно изречение: „Ако аз имах толкова нищожен талант, колкото вас, госпожице, щях да се прибера у дома и да не харча повече парите на родителите си“. Тя се разплакала, но го послушала. И тогава, за да я утеши, майка й решава да заложи на добрия стар шопинг и я води в бутика на Dior. Когато въздушният и същевременно плътен сатен с диамантен блясък се излял върху кожата на Нанси Кемпнер, а огледалото в салона на прочутата модна къща запечатало този паметен миг, момичето изведнъж разбрало чудната истина, че може да харчи парите на родителите си за далеч по-възхитителни неща от курсовете по рисуване на Фернан Леже, били те и в Сорбоната. Така започва всичко. И само как продължава!

« предишна страница следваща страница »
ТВОЯТ КОМЕНТАР
ТВОЯТ КОМЕНТАР