Последно докосване

Поставиха диагнозата на Денис на 12 април, на рождения му ден. Изясни се причината за болките, които той изпитваше в последно време. И само осем месеца по-късно той си отиде. Една година преди това беше в клиника и лекарите му казаха, че всичко е наред. Или поне той така твърдеше. Имал само някакви проблеми със ставите.

Да си отиде от този свят беше избор на Денис, той отказа да се изследва и да се лекува. Но това не означаваше, че е спрял да ме обича. Любовта беше нашето истинско състояние. Никога не е спирал да ме обича. И сега дори ме обича повече. Отработваме именно безусловната любов. Той ми я е давал винаги. А аз не съм го разбирала. Обичала съм го, но са ме дразнели неговите избори, сред които и това да не се подложи на изследване и навременно лечение.

Напуснах го, защото не ми даваше това, от което имах нужда – развлечения, секс, радост. Чувствах, че не ми отделя достатъчно внимание. Аз съм двоен Лъв, нужно ми е много внимание и ако се почувствам изоставена, пренебрегната, лишена от грижи, си тръгвам. Имах връзка с друг. Когато обаче забременях от него, той обяви, че не иска деца. Така приключихме. Разбрах, че ние често не искаме да поемем отговорност за своя живот и за живота на децата си. От него нищо не искам. Изпитвам към него само благодарност за това дете. Не го осъждам. Разбирам, че в тази ситуация той е направил своя избор. Ако поиска да общува с него, винаги може да го направи.

Аз не трябваше да съм в София, когато ми позвъниха от болницата и ми казаха да отида, защото Денис е на края си. Трябваше да съм излетяла предишния ден. Но в последния момент ми се отмени срещата и останах. А от болницата ми звъннаха съвършено случайно. Звънели на момичето, което се грижело за дома на Денис, също Елена се казвала. Но попаднали на мен. Няма нищо случайно.

В последно време не ходех в болницата, беше ми страшно да гледам Денис в такова състояние. Отидох веднага, разбирах какво се случва, той беше в делириум. Позна ме, усмихна се. Прекарахме четири часа заедно. Обяснявах му да не се страхува, той знаеше за моето отлитане по време на инцидента в Париж. Уверявах го, че всичко е прекрасно там, където отива.

Когато Денис издъхна, бях във втория месец от бременността. Една жена ми каза, че мога да призова душата му, тъй като не сме завършили нашата история. Мнозина се заблуждават, че душата влиза в тялото в момента на зачатието. Не, тогава две клетки се сливат и започват да се делят. Душата влиза в тялото с първия импулс на живот – с първия удар на сърцето. Това е някъде в третия месец, а точно тогава се навършиха и 40 дни от смъртта на Денис...