А Денис ме грабнал на ръце, свалил ме долу и подпирайки ме седнала на стената на сградата, започнал да маха за такси. Сигурно е било три часа през нощта. Представяш ли си как е изглеждал Денис, който отвсякъде си беше на вид Аллах акбар, с някаква жена, която лежи цялата обляна в кръв! Таксистите, които спирали, се разкарвали със скоростта на светлината. В един момент аз осъзнавам, че съм излязла от тялото си и го виждам подпряно на стената. Чувам и мислите на хората в определен радиус. В състояние на блаженство съм от факта, че си отивам вкъщи. Непредаваемо щастие изпитвам. Леко ми е и много хубаво. Мисля си как мама ще се разстрои. И в момента, в който това минава през главата ми, виждам семейството си в Самара как спи. Мама, вторият й съпруг, брат ми. Не съществува пространство и време. Аз съм там. Мисля си, че всичко ще е наред, Денис ще се погрижи за тях. И само като помислих за Денис, се върнах в Париж. Там вече е пристигнала линейка и двама души поставят тялото ми на носилка. Чувам мислите им. Единият си мисли: „Ето, руските свине! След 5 минути смяната ми приключва, а трябва да работя.“

Бях възмутена от факта, че в радиуса, в който имах обхват, не чух нито една хубава мисъл. Обаче знаех кой има любовница, кой крие пари. Попадаш в информационно поле, в което няма нещо да не знаеш. Концентрирайки се върху парамедика, видях, че жена му е бременна в третата седмица, но бебето не е от него. Той се обади в полицията и каза, че вероятно мъжът ме е наранил с нож. А Денис не говори френски и нищо не може да обясни. В този миг пред мен се появяват пет възможни развития на събитията. Виждам в един от вариантите как Денис отива в затвора. Не може да обясни какво и как се е случило и просто ще го обвинят в убийство. Странно е да го обясня. Аз зная това и си мисля, че не мога да позволя това да се случи на моя любим, на любимата ми душа. Много ми се искаше да си отида у дома, но се върнах в тялото си, отворих очи и казах на френски: „Господа, благодаря, че сте с нас. Качете се на втория етаж, влезте в кухнята. Моят мъж е съвършено невинен, аз сама счупих стъклото. А вас специално ви поздравявам за бебето.“ И дотам – отново изгубих съзнание.

На другия ден идва в болницата това момче от линейката. И с квадратни очи ме пита откъде знам. Аз с още замъглено от упойката съзнание се чудя какво да съм знаела. Той ми обяснява как толкова отдавна искат с жена му да имат дете и не се получава, а снощи като поговорили, тя признала, че има съмнения за бременност, но тъй като е още съвсем в началото, не е искала да ми каже. Аз естествено нямах никакво право да му кажа, че детето не е от него. Казах му, че оттам, откъдето съм се върнала, има информация за всичко. Благодарих му още веднъж, че ми е помогнал през тази нощ.

Да, всичко е енергия, вибрации. И свобода на избора. Аз можех да избера да си отида тогава. Но направих друг избор. И сега зная много добре кой е този малък мъж, който дойде в живота ми преди една година. Това е моят Денис. С него не сме приключили своята работа. Давам си сметка, че не ми е стигнала женска мъдрост, за да остана с Денис, не е тайна, че преди края му се бяхме разделили. Бях пак в състояние на капризно дете. Което искаше внимание. Вместо да го обградя него с любов и грижа. Сега виждам каква егоистка съм била.