На 16 години тя е Мис Русия, на 18 – Мис Европа. Зад гърба на Елена Ершова е кратка и много успешна кариера на модел в Лондон, Париж и Лос Анжелис – хонорарите й са били по 7000 долара на час снимки при най-известните модни фотографи от ранга на Стивън Мейзъл, Питър Линдберг, Марио Тестино...

Зад гърба й е и бракът с бизнесмена Денис Ершов, който започва като красива приказка – всяко нейно желание и каприз са закон. Този мъж може да й осигури безгрижен, бляскав и престижен живот, какъвто се полага на една принцеса. При това той не е просто щедър, а образован, интелигентен, артистичен – литовецът Денис Ершов е просто мечта. Елена избира да живее в България, където е неговият бизнес с нефт и нефтопродукти. Чувства се щастлива, обожавана и глезена, свободна. Не бърза да  ражда дете. Наслаждава се на свободата да лети където си поиска, да избира мебели за семейния апартамент в Париж, да отсяда в дома им във Виена, да ходи до Лос Анжелис два пъти месечно на фризьор, тъй като в София не може да си намери добър стилист. Раждането на дъщеря им Василиса не променя кой знае колко ритъма й на живот – има си гледачки, домашни помощници.

В един момент обаче бизнесът на Денис Ершов се срива. И той самият се срива. Поразен е от злокачествено заболяване, диагностицирано твърде късно. Не се опитва да задържи Елена, когато тя заявява, че го напуска.

Умира в ръцете й. Седем месеца след смъртта му Елена ражда син. Не от съпруга си, с когото така и не се разделят официално. Но е убедена, че в това момченце се е преродил именно той – Денис Ершов, с когото имат кармична връзка и още много да преживеят заедно.

От тази есен на 38 години Елена е студентка в специалност изкуствознание на Националната художествена академия. Успоредно със следването движи свой собствен бизнес с модни облекла. И отново смени квартирата, за да събере двете си деца – 12-годишната Василиса и току-що проходилия Артур. Чуйте историята на Елена, една помъдряла кралица-майка.           

Съзряване в търсене на баща

Родителите ми се разведоха, когато бях на 6. Това явно ми е повлияло много. От дете ми беше фикс идея да имам семейство, голямо семейство. Затова когато се появи такава възможност, се отказах от кариерата си на модел. Тя не беше дълга – започнах на 16 в Русия, тогава станах първо Мис Самара в родния ми град. Като малка всъщност мечтаех да стана стюардеса. По онова време те бяха най-красивите момичета, летяха по света, на плакатите на Аерофлот изглеждаха прекрасни. Когато в началото на 90-те се появиха в Русия световните красавици, ми се прииска да ходя по подиумите. На 10 години нареждах табуретки в кухнята срещу огледалото, обличах мамините рокли и ходех като по подиум. В онези години изглеждах страшно, бях грозно патенце. Но мама ме насърчи, за мен винаги е било важно нейното мнение.

Когато бях на 16, се влюбих в мъж с 15 години по-голям от мен. Въобще аз винаги съм се влюбвала в доста по-възрастни от мен мъже. Обяснявам си го с това, че съм израснала без баща. Татко ми почина, когато бях на 14, но аз го бях загубила много преди това. В последните две години мама не му разрешаваше да ме вижда. Как може да забраниш на едно дете да вижда баща си! Не разбирам и как мъж може да се опитва да вземе детето от майка му. В такива ситуации надделява егото и никой не мисли за детето, за това него колко го боли. Моята майка постъпи точно така. Последния път, когато се видях с татко, той ме сложи на коленете си и заплака. За мен в този момент целият свят се срина. За всяка дъщеря бащата е цар и бог. И изведнъж твоят цар и бог започва да плаче. Сърцето ми се разби. Запитах го татенце, какво става. А той: „Альона, така ми казваше, много те обичам. Искам само това да знаеш!“

Това беше последната ни среща.

С този първи мъж в живота ми бяхме заедно три години. Малко преди да стана на 19, реших, че искам да замина за Америка и да работя там. Вече бях спечелила конкурса Мис Русия, а през 1999 станах и Мис Европа. Благодарна съм на този мъж, че не ме спря, помогна ми с всичко, с което можеше. Беше ми повече от любим, беше ми наставник, добър съветник, коректив на поведението ми. Ако тогава ми беше казал да не отивам, щях да го послушам. И нямаше да имам тази кариера, която имам сега, този опит, всичко. В САЩ моделският труд се възприема сериозно, високо се цени и се заплаща много добре. За разлика от Европа, Русия, да не говорим за България...

С Денис се запознахме в Лондон, където аз отидох да работя като модел. Три месеца бях там. От агенцията ми казаха, че въобще не съм за там, а за Париж и Милано. Лондон, където момичетата приличат на момчета, не беше място за мен. За краткото време обаче, през което бях в Лондон, там се оказаха куп мои познати. Организира се огромна руска група, която се забавляваше, ходейки по купони, по изложби и музеи, по театри. Беше много весело. Една вечер ме поканиха на вечеря, където щял да бъде и някакъв бизнесмен от Тюмен. И хоп – в негово лице разпознах човека, който две години по-рано бях срещнала на една яхта в Монако. Бяхме поканени неколцина от участничките в конкурса „Мис Русия“ на кинофестивала в Кан, откъдето отплувахме на яхта за Монако. Аз – Мис Русия. Заедно с подгласничките ми и предишната носителка на короната – все високи, красиви, специално облечени. Прехвърляйки с в малка лодка, за да ни откара до брега, някакъв мъж със скутер ме залива с вода от глава до пети. А аз с много красива дреха на Валентино в бейби блу цвят, с атлазени обувки, със специална прическа във формата на корона. И изведнъж цялата подгизнах. Страшно се ядосах на този човек. Вечерта, като се върнахме на яхтата, по дрехите ми бяха останали петна. Тогава имаше слух, че Денис е племенник на Виктор Черномирдин, премиер на Руската федерация. Аз му казах, че е много жалко дето Черномирдин има такъв идиотски племенник. Такава беше първата ни среща. А когато го разпознах в Лондон, му казах: това си ти, който заля с вода онзи съвършен костюм и безумно красивите ми атлазени пантофки! Той се засмя и отвърна, че ми е длъжник, но ще си върне дълга, да не се притеснявам.