Бях очарована от факта, че не можех да разгадая този мъж. Гледам го и нищо не получавам. Това ме заинтригува. Скала човек, мощен и никак не мога да разбира нищичко за него. Поиска ми телефона, не му го дадох. И когато се върнахме в квартирата ни с моята приятелка, получих съобщение: „Здравей! Беше ми приятно да се запознаем.“ Аз не знаех кой е насреща, попитах. Така и не ми каза от кого от познатите ми е взел номера ми. Срещахме се няколко пъти и от вечеря на вечеря... Един месец по-късно се видяхме в Париж и така тръгна връзката ни.  

Третата Елена в живота на Ершов

Тогава Денис беше вече разведен с втората си съпруга, която, както и първата, също се казва Елена. Аз никога не бих излизала с женен мъж, така съм възпитана. Той се шегуваше, че е орисан да бъде само с Елени, но това има и своята положителна страна – няма как да сбърка, ако насън споменава името на следващата.

Две години се срещахме къде ли не по света, защото и двамата пътувахме много. В един момент се разделихме. Не бяхме се виждали и чували четири месеца и изведнъж той ми се обади в САЩ, където работех и се опитвах да го забравя. Оказа се, че моята мениджърка Марина, която го ненавижда, му изпратила снимки от последната ми сесия, за да му покаже какво е загубил. Той не беше убеден, че именно тя го е сторила, а не аз. В този много драматичен телефонен разговор Денис каза, че му липсвам, и иска отново да ме види, за да ми предложи брак. Срещата ни беше във Виена, двамата бяхме абсолютно превъзбудени, усещахме някакъв дискомфорт от дългата раздяла, не знаехме как да се държим. Имаше някакво неразбираемо вълнение!  

С Денис можех да си представя как остарявам, можех да си представя децата и внуците ни. И исках за мен това да е първи и последен брак. Смятам, че мъжът и жената винаги могат да се разберат, да намерят компромис, да останат заедно.

Сватба не правихме. Аз не мечтаех да се видя в дългата бяла рокля, бях обличала твърде много такива по ревюта и по модни сесии. Той се беше женил два пъти преди това. Затова просто се разписахме във Вилнюс, Литва. В джинси. Абсолютно освободени. Без рокли и костюми. Само в присъствието на моята кръстница и мъжа й.

След брака продължих да работя като модел. Снимала съм с най-известните модни фотографи – обожавам Марио Тестино, Питър Линдберг, уникален човек. Артър Елгорт е от тази школа, Жил Бенсимон, не всичко, но много от неговата работа уважавам. Работила съм с Андре Рау, човека, който направи Линда Еванджелиста това, което е сега. Той знае много за фотографията, имал е шанса в зората на кариерата си да работи с Хелмут Нютон. С него е толкова весело, страхотен приятел и съвършено луд човек. Очарователен. Ако само месец не се видим, когато го направим, той ми стоварва толкова много нова информация, че започва да ме боли главата. Когато работя с него, влизат и излизат непрекъснато разни хора в студиото, пие се шампанско, умираме от смях.

Налагаше се на два-три месеца да изчезвам за снимки. Това винаги ми е харесвало. LA Models беше агенцията ми в Лос Анжелис, в Милано – Н2О и в Париж – Метрополитън. Имах и ангажименти с агенция Merlin в Ню Йорк, но това не беше моето място, въобще не можех да го търпя. Не обичам големите градове, поради това ми е уютно тук, в София. Можеш да имаш своя минисвят. А и оттук мога да пътувам до всяка точка на планетата. Тихо ми е, спокойно.

Денис ми осигури живот на принцеса – никъде сама без шофьор-бодигард. Два пъти в месеца летях до Лос Анжелис на фризьор. Най-скъпите бутици на Фере ми изпращаха дрехи, които смятаха подходящи за мен – знаеха мерките ми: ръст 178, гръдна обиколка 88, талия 60, ханш 89, както и номерата на кредитните ми карти. Глезеше ме. Имах домашни помощници, които се грижеха за домакинството. Обичах да излизам с тях на пазар, тръпка ми е да пазарувам всички онези дребни неща за дома, които му придават топлота и уют. Вечер сервирах масата, поне това правех сама за съпруга си. Обичам и да готвя, храната, приготвена с любов и от душа, има друг вкус.