Към нея насочва вниманието си основателят и директор на Националния музей по естествена история, професорът по сравнителна анатомия Жорж Кювие. Започвайки да работи върху труд за интелектуалните възможности на африканката, той разкрива, че тя притежава невероятна памет, което й помага бързо да усвоява чужди езици. Саарти освен езика на своето племе, говори и холандски, английски и доста добре френски. Свири на варган – екзотичен и сложен музикален инструмент, танцува. Въпреки това Кювие сравнява малките й уши с тези на орангутана, а виталността й приписва на „наследство от маймуните“.

В Париж Саарти преживява малко повече от две години, но няма и ден без да бъде унижавана и мачкана. Умира в самота и мизерия на 29 декември 1815 г. Според някои от сифилис, според други от варицела или пневмония, никой не си прави труда да разбере причината за смъртта й. Въпреки че е християнка, Саарти не получава подобаващо погребение. Тялото й е разчленено и препарирано на части, показвани по време на лекции в медицинския университет като доказателство, че „негрите са близки до маймуните“. Скелетът и мозъкът й са съхранявани до 1974 г. като експонати в парижкия Музей на човека.

През 1994 г., когато Нелсън Мандела излиза от затвора, ЮАР отправя към Франция официално искане тленните останки на Саарти Бартман да бъдат върнати в родината й. След известно обсъждане, властите в Париж дават своето съгласие и през 2002 г. душата на дъщерята на Африка най-сетне намира покой. У дома, откъдето е изтръгната като екзотично растение, за да бъде унищожена. Само защото е била различна.

Археологически находки в Южна Франция доказват, че и в Европа е съществувала стеатопигиална раса. Уви, фигурките, напомнящи телосложението на Черната Венера, са намерени много години след унизителното й показване пред изтънчените им наследници.