През 2010 г. на кинофестивала във Венеция филмът на френския режисьор от тунизийски произход Абделатиф Кешиш „Черната Венера“ получи специалната награда за равни възможности. Въпреки това той не предизвика интерес към действителната история на героинята в него, африканката Саарти Бартман, така както го направи заявеното от Бионсе желание да напише сценарий за живота й и дори самата тя да изиграе нейната роля.

Намеренията на попдивата, огласени през 2016 г., доведоха до реакция на официалните власти в ЮАР, които изтъкват, че притежават изключителните права върху историята на Саарти Бартман. В подтекста на този отговор се чете нежеланието да бъде превърната в попшоу трагичната съдба на африканката, чието име носят улици и площади в ЮАР. А и нейните тленни останки почиват някъде близо до родното й място -Черният континент е приютил отново едно от своите измъчени чеда цели 187 години след смъртта му в Париж.

Как попада там Саарти Бартман и през какво минава за своите само 25 години живот е една изключително срамна история на робството. Започнала през далечната 1789 г., когато в колонизираната от холандците територия в Южна Африка се ражда Саарти. Тя е едно от шестте деца в семейство от племето хотентоти от етноса койкос, в превод от местното наречие – истински хора. Холандците ги наричат хотентоти, което на един от диалектите в Нидерландия означава пелтеци, като така демонстрират презрението си към местните. През 17. век хотентотите са заробени, а през 19. почти напълно изтребени.

Жените, а понякога и мъжете от това племе се отличават със силно развит ханш с изпъкнали задни части. Тази хипертрофия, наречена стеатопигия, е резултат от натрупване на мазнини около таза и задните части на бедрата и се наблюдава като расова особеност на койкос, но я има и при пигмеите, и при бразилките. Често е придружена с т.нар. хотентотска престилка – удължени до 10 см малки срамни устни при жените. Което при койкос се смята за красиво, освен че е признак за плодовитост – жени с такива натрупвания могат да се възпроизвеждат и в непродуктивните сезони, и в условия на глад, увеличавайки еволюционните си шансове.

Саарти в това отношение е типична представителка на своята раса – след като е родила две деца, които за жалост не са оцелели, тя е с уникална обиколка на таза от близо 2 м.

Загубила семейството си, младата жена няма избор освен да бъде робиня на богати фермери. И кой знае дали не би било по-добре да си остане при тях, вместо да се съгласи да отплава към Великобритания, подмамена от богат и щастлив живот. Такъв й обещава гостуващият на нейните господари шотландски хирург Уйлям Данлоп, който вижда в нейно лице и по-точно в нейните анатомични особености „ценен екземпляр за научни изследвания на африканските племена“.  

Годината е 1810, а от 1807 във Великобритания е забранена търговията с роби. Така че за да я отведе със себе си, Данлоп трябва да получи съгласието на младата жена.