Тя отначало се дърпа, но в крайна сметка приема, при условие че с нея тръгне и настоящият й господар, фермерът Хендрик Сезар, който е чернокож. Сезар бързо е убеден от д-р Данлоп, че ще спечели много повече от „шоуто на Саарти“ във Великобритания отколкото ако продължи да се бъхта във фермата. Защото плановете му съвсем не са младата наивна и необразована Саарти да бъде обект на научни изследвания, а да я показва пред публика като ... експонат или ловен трофей.    

С пристигането си в Лондон Саарти веднага се превръща в атракция. Наричат я „Черната Венера“, а за да я разгледат отблизо, хората се редят на опашка. Данлоп и Сезар започват да печелят луди пари, разлепвайки афиши с рисунки на голото тяло на бедната Саарти, която започват да наричат Сара. За шоуто, в което основен герой е нейното тяло – в интерес на истината никога съвсем голо, а с малка препаска отпред, африканката получава по 12 гвинеи годишно. Излагането й пред публика слага началото на срамното явление „човешки зоопарк“, развличало високо цивилизованите европейци в началото на 19. век и просъществувало съвсем легално и напълно законно чак до следващия. Без никакви обществени пертурбации на тема човешки права, да не говорим за женски...

След близо четири години разкарване из Англия, където междувременно е покръстена в християнската вяра през 1811 г. в Манчестър, Саарти омръзва на британската публика. По време на престоя й в Лондон от „Африканската асоциация“ питат британското правителство как могат да я освободят, тъй като имат сведения, че е държана в плен като робиня. Стига се до съдебен процес, в който обаче самата Саарти свидетелства, че нищо не прави по принуда, а по собствено желание. Твърди, че има договор с д-р Данлоп, който й плащал добре за „представленията“.

След съдебното дело първият й господар, фермерът Сезар Хендрик, се оттегля от менажирането на „Черната Венера“, а скоро след това Уйлям Данлоп умира. Не свършват обаче униженията и издевателствата над неговата подопечна – има непотвърдени официално сведения, че за да бетонира експлоатацията й с користна цел, той дори се оженил за нея.

Саарти попада в ръцете на някой си Хенри Тейлър, който я продава през 1814 г. в Париж на дресьор на животни – не зная дали трябва да споменавам името му. Защото именно той, възползвайки се от факта, че във Франция робството е законно, стъпква последните остатъци от човешкото достойнство на Саарти. Показва я като див звяр в клетка, понякога дори с нашийник. Цената за разглеждането й е 3 франка, за нещо повече – по-скъпо.

Саарти е принуждавана да проституира, пропива се, запознава се с наркотиците. Понякога позира като модел на художници, плахо настоявайки да не е съвсем гола. Френските вестници я превръщат в обект на присмех, публикувайки карикатури на африканското момиче. Което не е виновно за това, че изглежда така, както изглежда.